В. "Сме", Братислава Преди първия тур на президентските избори мнозина съветваха Ивета Радичова да втвърди кампанията си, защото иначе няма шанс да съкрати сериозната преднина на своя конкурент. Кандидатката Радичова не послуша този съвет и благодарение на това намали 20-процентната преднина на Иван Гашпарович (според предизборните сондажи - бел. прев.) и я сведе до 8,5% при вота. За да имат основание избирателите да дойдат при урните, Ивета Радичова представяше сама себе си като печелившата алтернатива на Иван Гашпарович. Тя обаче предлагаше кандидатурата си по начин, който по програма бе неконфронтационен. Онова, което според наблюдателите и анализаторите бе нейна слабост, се превърна в силен фактор за нейния успех. И въпреки че е трудно да се каже дали тази неконфронтационност бе по-скоро резултат от личните качества на кандидатката, или последица от политологически изчисления, със сигурност може да се каже, че неагресивният стил на Радичова се изплати. Тя постъпваше също много рационално, когато изразяваше недоволство, че президентските избори могат да се превърнат в конфронтация между коалиционния и опозиционния лагер. Към такава промяна се стремеше председателят на партията "Смер" (премиерът Роберт Фицо - бел. прев.), но Радичова не се поддаде на провокациите. Малко е вероятно, че премиерът, който открай време смята нападението за най-добрата защита, ще води през следващите две седмици позитивна кампания в полза на своя кандидат. Зависи как Радичова ще реагира на острите атаки. Засега, изглежда че тя ще остане вярна на своята неконфронтационна линия. Първият удар след първия тур дойде от председателя на Словашката национална партия (СНП) Ян Слота, който изрази своето "безпокойство и съжаление", че "Ивета Радичова получи много гласове благодарение на съгражданите си от унгарска народност". Преди пет години, когато на втория тур се състезаваха Владимир Мечиар и Иван Гашпарович, мнозинството от унгарските избиратели подкрепиха Гашпарович, въпреки че той бе обявен като "кандидат на словашките национални сили". Тогава шефът на СНП ни най-малко не се безпокоеше и въобще не съжаляваше, че градовете и общините с висок процент избиратели от унгарска народност гласуваха като "бастиони" на Конфедерацията на националните сили на Словакия. Както преди пет години бе естествено и нормално членовете на националното малцинство да не подкрепят кандидат, към когото с основание изпитваха недоверие, така е естествено и нормално сега да дадат гласа си за кандидат, който още не ги е излъгал.