Екатерина Попова Българското здравеопазване е в колапс. Това е факт, който колкото и политиците да се опитват да неглижират и прикрият, не успяват. Някой може да каже, че през последните 2-3 години в страната са разкрити около 100 нови частни болници. Това обаче не е критерий, че в здравната сфера има добри политики, които дават резултат. Това е просто поредното доказателство, че средства в системата има и те се усвояват безотказно. Друг е въпросът какво качество и достъпност има обикновеният българин до здравната система. А той все по-често няма такъв. И не защото няма болници, а защото няма пари, с които да си плати „под масата“. Около 1,5-2 млрд. лв. са нерегламентираните средства в системата Според проучване на Центъра за изследване на демокрацията от началото на годината в здравната система има над 1,5 млрд. лева нерегламентирани плащания. Синдикатите в здравеопазването също потвърдиха факта преди дни. Според тях цифрата е около 2 млрд. лв. Това са пари, които гражданите заплащат на ръка на лекарите, за да им се направи преглед, операция, или просто, за да получат качествена помощ. При това за неща, които се заплащат от здравната каса по клинични пътеки. Тези разкрития водят само до един добър извод: за да функционира системата нормално, са необходими средствата, заделяни от държавата, плюс още около 1,5 млрд. лева. А държавата дава скромните 4,3% от БВП за здраве. Бюджет, обиден за всяка уважаваща себе си държава в Европейския съюз. В Германия се отделят около 11%, в Гърция - 10%, в Полша – над 6%, в Словения – около 8%. От 2006 година насам лекарите натискат управляващите за поне 6%. Така „под натиск“ минаха 3 години, но ситуацията не се промени. От миналата година лекари и синдикати заговориха вече за 8%, но те изглеждат някак далечни и нереални. Управляващите планират 8% от БВП едва през 2012 г. 8% от брутния вътрешен продукт да се отделят за здравеопазване през 2012 г., предвижда националната здравна стратегия, която беше представена неотдавна от здравното министерство. В документа се планира плавно увеличение и на здравната вноска до 2012 г., но не е ясно с колко. В момента тя е 8%, при 6% до миналата година. Въпреки 2-процентното увеличение на средствата в системата обаче, гражданите не получиха повече от досегашните медицински услуги, нито по-качествена помощ. Документът не предвижда въвеждане на официално доплащане за всяко лечение в болниците, за което се надяват в здравните среди. Според шефа на „Пирогов“ д-р Димитър Раденовски, официализирането на плащането в болниците за специални услуги, или за такива, които не се покриват от здравната каса, ще изкара на светло част от средствата, давани под масата. Така ще има и допълнително пряко финансиране на болницата, което в условията на криза е добре дошло за здравните заведения. Пълен колапс има и в здравното законодателство. Ред чакат много от важните закони в областта. Няма здравна карта, единна здравна система, нито електронна пациентска карта и т.н. Всичко се прави на парче - по програми, или с донорско финансиране, което не дава очаквания резултат, тъй като не е устойчиво. Т.е., средствата изпълняват дадена цел или проект, след което той спира да работи, тъй като няма постоянно финансиране. Като проектът Национален здравен портал срещу скромните 1,2 млн. лв. В момента той работи на 100% само за 40 000 държавни служители, чиито данни са качени в т.нар. електронни досиета. В същото време работи и Европейски здравен портал, който излиза на български език, а съвсем скоро здравната каса (НЗОК) ще открие свой здравен портал. Под съмнение остава как и дали изобщо ще помогнат на гражданите тези здравни портали. Всичко, правено в здравната област, се превръща в евтини PR-акции. А така реални проблеми не се решават. Затова, ако има уважаващи себе си политици, да помислят как да направят здравеопазването на нацията приоритет не само на думи, но и на дела. В противен случай изследователите може и да се окажат прави в преценките си, че след 50 години българската нация няма да съществува.