Дейвид Милибанд, външен министър на Великобритания В. "Газета виборча" Икономическата криза поставя предизвикателства пред най-важните ценности и институции на Европейския съюз. Нашата вяра в дългосрочните изгоди, които ни носи свободното движение на хора, пари, стоки и услуги, се сблъсква с краткотрайното изкушение на протекционизма. На водещата роля на ЕС в сферата на промените в климата се противопоставят призиви към въздържане от действия и отново да бъде премислена тази тема. На тест бе подложено чувството за солидарност в Европа - между Изтока и Запада, бедните и богатите страни, новите и старите членове. Благодарение на единния пазар, разширяването и въвеждането на еврото Европа повиши, а не понижи своята ефективност. За да продължи това и нататък, трябва да увеличаваме тези придобивки. Именно затова продължаването на реформите са най-добрият, ако не и единственият начин да постигнем и осигурим по-нататъшния успех на ЕС. Три основни области Тези реформи трябва да се съсредоточат в три главни области. Първата област е икономиката. Последните години донесоха много финансови новости, но законодателите не съумяха да влязат в тяхното темпо и да възпрат нарастването на системния риск. Това създаде заплаха за сигурността на спестяванията и пенсиите на гражданите, а понастоящем, когато се прехвърли върху реалната икономика, и за техните работни места и жилища. Затова трябва да бъдат променени правилата както в Европа, така и в целия свят. Великобритания със задоволство прие доклада на Жак дьо Ларозие (бивш директор на МВФ) относно подобряването на надзора и регулацията в Европа. Предложихме свикването на нов независим европейски орган за ранно предупреждение, който да отговаря за определянето на техническите правила за функционирането на финансовата система, като изглажда разногласията между отделните държави. Трябва да се занимаваме не само с текущата криза, но и да се подготвим за бъдещето. Налага се да преструктурираме европейската икономика. Ако искаме да конкурираме в сферата на качеството и иновациите, а не в сферата на разходите, трябва да разполагаме с повече учебни заведения от световна класа и да инвестираме повече в изследванията и развойната дейност. Доста страни трябва да направят по-гъвкави своите пазари. Едновременно с подобряването на икономическата ситуация фирмите, които искат да се развиват, трябва да са в състояние и трябва да поискат да поемат по-голям риск, като назначават допълнителна работна ръка. Вторият приоритет е икономиката с ниски емисии на въглероден двуокис. Това не е само въпрос на защита на околната среда, нито проблем за решаване в по- далечна времева перспектива. Това вече е ключов въпрос за сигурността и благоденствието на Европа. През миналата година рязкото повишаване на цените на суровините накара централните банки да предприемат антиифлационни мерки, тъй като кредитната криза започна да налага по-ниски лихвени проценти. А през януари заради руско-украинския спор част от Централна и Източна Европа бе лишена от газ за две седмици. Но за да се борим с рецесията и да се подготвим за трайно възстановяване на икономиката, трябва да инвестираме в нова енергийна инфраструктура, базирана на ниски емисии от въглероден двуокис - енергоспестяващи жилища, автомобили с електрическо задвижване, свързване на мрежите, улавяне и складиране на въглеродния двуокис. Това може и трябва да бъде един от главните източници за създаване на работни места. На трето място е необходимо наново да съживим отношенията с нашите съседи. И то защото кризата ясно показа колко сме уязвими от проблеми, възникнали извън нашите граници. Независимо от изкушението не можем да си позволим да се затворим в собствената си черупка. Перспективите на разширяването Нужно е решително да задържим Турция на пътя й към членство в ЕС - реформите, налагани от присъединителния процес, вече дават резултати. Освен това предложението за членство има огромно значение за превъзмогването на национализма и етническото разделение, което отдавна гнети Западните Балкани. Трябва да запазим перспективата за членство и за други страни като Исландия или Украйна. Нужно е също да засилим сътрудничеството в сфери от взаимен интерес със страни, които не отговарят на условията за членство или не се стремят към него, защото успехът на нашите съседи е тясно свързан с нашия успех. Понеже влиянието на конфликти като арабско-израелския се усеща далеч от епицентъра им. И ако имаме сериозни намерения да диверсифицираме енергийните източници, трябва да търсим алтернативни решения - например да се замислим по какъв начин можем да уловим слънчевата енергия в Северна Африка. Ако настоящата криза е проверка за нашите институции и нашите ценности, тя е също проверка за тези, които по традиция подкрепят по-нататъшната европейска интеграция, и за онези, които са за по-широк, но не и "по-дълбок" съюз. Хората, които се опасяваха от прекомерно голямата Европа и които посвещаваха време и енергия за битка с въображаема заплаха, сиреч федералната държава, сега трябва да осъзнаят действителните заплахи. Раздробяването на единния пазар би оказало смазващ ефект върху икономиките на всичките наши страни. Ако желаем да запазим икономическата си свобода, трябва да защищаваме европейските политически институции. Най-добрата защита от протекционизма е ефективната Европейска комисия. Имаме работа с глобална криза, която изисква глобална реакция. Това ни засяга на национално и локално ниво и по тази причина са необходими национални и локални действия. Но трябва да реагира и ЕС, защото той помага за запълването на празнината между глобално обвързаната икономика и силната национална и политическа идентичност на отделните държави. Трябва да милеем за историческите постижения на съюза - единния пазар и разширяването. А за да продължи той да просперира, трябва да продължим реформата и ЕС да става все по-еластичен, по-гъвкав и думата му да се чува по света. По БТА