БТА В неделя в Македония ще се състоят президентски и местни избори. Гражданите на републиката ще избират държавен глава за четвърти път на преки избори между седем кандидати - Георге Иванов, кандидат на ВМРО-ДПМНЕ, Любомир Фръчковски, кандидат на Социалдемократическия съюз на Македония /СДСМ/, независимия кандидат Любе Бошковски, Нано Ружин от Либерално-демократическата партия, Агрон Буджаку от Демократичния съюз за интеграция /ДСИ/, Мируше Ходжа от Демократичната партия на албанците /ДПА/ и Имер Селмани от „Нова демокрация“. Сегашният президент Бранко Цървенковски реши да не се кандидатира за втори мандат, а да се върне в ръководството на опозиционния СДСМ, за да укрепи партията след поредицата тежки изборни поражения. Предизвестен резултат Ако се съди по резултатите от всички извършени проучвания на общественото мнение, резултатът от президентските избори е предизвестен: на най-голямо доверие се радва кандидатът на управляващата партия, университетският професор по политически науки Георге Иванов. Според най-новата анкета на Института за демокрация, извършена в средата на март, Иванов получава 25,4 на сто от гласовете на избирателите. Фръчковски е втори с 12,7 на сто, но резултатът му на практика е равен с този на Имер Селмани, който получава 12,6 процента. Любе Бошковски получава 7,4 на сто, а останалите кандидати – под пет процента. Според последната анкета на Центъра за изследване и създаване на политики обаче лидерът на „Нова демокрация“ Имер Селмани води със сериозна разлика пред считания за негов основен съперник Любомир Фръчковски от СДСМ. Той получава 13, 8 процента, а Фръчковски - само 8,9 на сто. Лидер и според това проучване е Георге Иванов с 23 на сто. Победата на Георге Иванов, който е на еднакви позиции с премиера Никола Груевски по всички важни за страната въпроси, ще улесни работата на премиера, особено във външнополитически план, и ще помогне за създаването на единен център на политика в страната. Сега действията на Груевски постоянно се критикуват и оспорват от Бранко Цървенковски. Спорът за името Един от най-важните проблеми, които стоят за разрешаване пред Македония, е спорът с Гърция за името на републиката. В това отношение Георге Иванов е категоричен - по думите му в последното предложение на посредника Матю Нимиц страната да се нарича Северна Македония "съществуват предписания, които водят директно до изчезване на македонския народ и македонския език". Съперникът му Фръчковски, който е бивш министър на вътрешните и на външните работи в две правителства на СДСМ, а сега е университетски професор по международно право, се обяви за спешно намиране на компромис с Гърция, за да може Македония да продължи процеса на евроатлантическото си интегриране. Според него държавата трябва да приеме името Република Северна Македония. Имер Селмани също е за компромис и смята, че е време преговорите да се водят на най-високо президентско и премиерско равнище между двете страни. Фръчковски, макар и два пъти министър в правителства на СДСМ, е известен и с острите си критики срещу ръководството на партията. Сега той е решил да помогне на събуждащата се опозиция, защото, както отбелязва, съществуващият дисбаланс в политиката е вреден за демокрацията. Мнението му по важни вътрешни и балкански въпроси е противоположно на това на Георге Иванов. "Всяка трета кола е с български регистрационни табели и масово се взима гражданство на чужди държави. Не че хората искат да станат българи, но не могат да правят бизнес с наш паспорт и да издържат семействата си. Дали искат да имаме 200 000 българи в Македония и след това да отворят устата на още една съседка да постави въпроса за идентичността и малцинствата", пита Фръчковски, цитиран неотдавна от вестник "Дневник". Стига заплахи с България Според Георге Иванов тезите за разпад на страната са страхове, които СДСМ редовно използва, за да дойде на власт. Те са създавани в края на 80-те и началото на 90-те години от югославските тайни служби, казва той. "Стига с тези страхове. Това беше политика на една власт, на която й беше необходимо Македония да е постоянно със Сърбия, да не е приятел с България, с Гърция, Албания, а сега и с Косово. Фръчковски е добре запознат с това като бивш министър на вътрешните работи. Да престане да ни заплашва с такива сценарии, защото някой може да се усъмни, че и той е част от тази операция", казва Георге Иванов, цитиран също от "Дневник". За президент в неделя ще бъде избран кандидатът, който получи мнозинство от гласовете на общия брой регистрирани избиратели. Ако никой не получи необходимото мнозинство, след 14 дни се организира втори кръг, на който отиват двамата кандидати, получили най-много гласове. Ще победи този, който получи повече гласове, при условие че гласуват най-малко 40 процента от избирателите. Тогава албанските избиратели ще изиграят определяща роля за избора.