В. „Таймс“ Постъпленията падат, а държавния дълг и разходите за социално подпомагане се качват. За капак може би никой няма да се съгласи да ни заеме пари. Определено настъпват коварни времена за политиците Основната задача пред онзи, който ще има нещастието да спечели следващите парламентарни избори, е да възстанови огромните дефицити в държавните финанси, натрупани вследствие на икономическата криза. Без значение какви са реалните или чисто реторични различия между партиите едно е ясно – държавните разходи ще трябва да бъдат ограничени, а данъците – вдигнати. Драстично редуциране Съдейки по проучванията на общественото мнение, Дейвид Камерън е най-вероятния победител на следващите избори. Той предупреди, че при управлението на консерваторите ще има драстично редуциране на разходите – значително по-сериозно, отколкото при евентуално преизбиране на лейбъристите, но не чак толкова, че да позволи намаляване на данъците в обозримо бъдеще. Камерън обаче не конкретизира колко по-малко ще харчи в сравнение с лейбъристите и кои сфери ще бъдат засегнати. Поведението му е логично предвид факта, че правителството също не е изложило плановете си. Появиха се дори информации, че то няма да покаже стратегия за разходите чак до изборите. Тази тактика лишава опозицията от обект за атаки, но пък хвърля сянка на съмнение върху готовността на управляващите да вземат тежките решения, необходими за възстановяване на публичните финанси. Колко тежки всъщност ще са тези решения? Задачата изглеждаше доста трудна още при предварителния бюджетен разчет на Алистър Дарлинг миналия ноември. Според неговите изчисления кризата ще струва на държавата около 3,5% от националния приход, което при сегашното му равнище означава малко над £50 млрд. годишно – основно под формата на намалени данъчни постъпления и по-високи разходи за социално подпомагане. Ако финансовото министерство не вземе мерки да компенсира тези загубени пари, държавният дълг и лихвите по него ще се покачват с десетилетия. В тази насока предварителният бюджетен разчет предвиждаше затягане на фискалната политика (комбинация от намаляване на разходите и увеличаване на данъците), което трябва да започне от следващата година и до фискалната 2015-2016 г. постепенно да нарасне до 2,6% от националния приход или около £38 млрд. годишно в днешни измерения. Голяма част от реакцията към предложеното затягане се стовари върху решението на правителството да наложи 45% данък върху приходите над £150 000 – първото увеличение на най-високата ставка в този данък от 70-те години насам. Част от хората с леви политически убеждения заключиха, че Гордън Браун се е завърнал към корените на лейбъристите и се опитва да поднови идеологическото разделение с консерваторите. Подобна констатация обаче пренебрегва факта, че 80% от планираното затягане се изразява в орязване на предвидените публични разходи и само една пета – в това и други данъчни увеличения. При това положение бремето ще падне основно върху потребителите на държавни услуги. Консерваторите трудно могат да обещаят по-голямо затягане, така че с действията си Браун най-вероятно е стеснил полето на политическия сблъсък в предстоящите предизборни дебати. По последни прогнози държавните разходи ще нарастват с едва 1,1% годишно през разходния период, който започва през финансовата 2011-2012 г. и вероятно ще покрие голяма част от мандата на следващия парламент. Темпото е доста по-ниско в сравнение с охолните години от управлението на лейбъристите. Нещо повече, има риск по-голямата част от това увеличение да бъде погълнато от завишените вноски по дълга и разходи за социално осигуряване. Така разходите за публични услуги ще замръзнат в реални параметри. Съвсем малка част от министерствата ще се радват на реален ръст в разходите за посочения период. Дори средствата за здравеопазване ще паднат като дял от националния приход, след като години наред нарастваха с безпрецедентно темпо. Правителството вече даде сигнали, че капиталовите инвестиции ще бъдат по-силно ограничени от други пера, което предполага относително сериозни последици за транспортния, жилищния и други сектори. Такава е картината при положение, че фискалното затягане няма да е по-сериозно от предвиденото в предварителния бюджетен разчет. Имаме редица причини обаче да вярваме, че перспективите пред публичните финанси са се влошили оттогава. Рекордна безработица Най-очевидният довод, макар и не най-сериозен, е, че рецесията по всяка вероятност ще се окаже по-дълбока и продължителна от ноемврийските прогнози. Това допълнително понижава данъчните постъпления. В същото време рекордният скок в броя на хората, подали заявление за помощи за безработни сочи, че разходите за социално подпомагане вероятно също ще надхвърлят прогнозите. По-дълбоката рецесия неминуемо ще увеличи държавните задължения в краткосрочен план, но не е задължително да наложи по-сериозно затягане в дългосрочен план. По-сериозният проблем е, че данъчните приходи може да не влязат толкова бързо в хазната, дори ако икономиката се представя според очакванията. Тазгодишният доклад на Института за фискални изследвания (IFS) изчислява, че има опасност годишните постъпления на правителството да са с £20 млрд. по-ниски от прогнозираните в предварителния бюджетен разчет. Този дефицит се равнява на 1,5% от сегашния размер на националния приход. Правителството може да се окаже принудено да търси допълнителни средства, с които да финансира предприетите мерки за укрепване на финансовия сектор. Според прогнозата на МВФ това ще увеличи държавния дълг със £130 млрд. (9% от националния приход), което означава ръст от £6 млрд. в годишните разходи за обслужване на дълга. Може би най-големият източник на безпокойство за финансовото министерство е вероятността да се вдигнат лихвите по набираните от държавата заемни средства. Предварителният бюджетен разчет приема, че правителството ще продължи да плаща средна лихва по дълга от малко над 4%. Имаме сериозни причини да се надяваме, че лихвата ще остане ниска, но ако инвеститорите решат, че предпочитат да отпускат заеми на други правителства, фискалните изчисления ще станат много по-неприятни. Ето защо, държавата трябва да убеди и тях, и нас, че публичните финанси ще бъдат заздравени.