Михаил Екимджиев, адвокат В действащият сега Закон за събранията, митингите и манифестациите (ЗСММ) има доста неясноти. Но в една демократична система неяснотата на закона не е най-големият проблем. Няма универсална рецепта за това къде и как, с какви средства трябва да бъдат провеждани митингите и събранията. Например, при протестите на животновъдите е необходимо конкретно да се преценява защо тези хора излизат да протестират. За какво протестират? Защо извеждат и животни на своите протести? Точно такава е и практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Във всеки конкретен случай се преценява поотделно. При разумен баланс винаги на везните се поставят както правото на протестиращите да изразяват мнение по този начин, така и правото на останалите хора да водят един нормален живот. Особено в тези много тежки ограничения за придвижване, натоварен транспорт и т.н. Проблемът е в проявите на ретроградно мислене Проблемът идва не толкова от съществуващия закон, колкото от липсата на разбиране в управляващите, които понякога проявяват уклон в защита на държавата. Това е отражение на доста ретроградно мислене. Имаше един проект за Закон за митингите, който много сръчно беше изработен от Министерството на правосъдието (МП) по повод събитията на 14 януари т.г. пред парламента. Той беше на границата на абдсурда, защото, според него, митингите трябва да бъдат провеждани едва ли не само на зелени площи и в паркове, в светлата част на денонощието, от труженици, които не трябва да имат шапки с надписи на главите. Сигурно следващата стъпка щеше да бъде редактиране на надписите на транспарантите. Но Асоциацията за европейска интеграция и права на човека и другите правозащитни организации реагираха много остро на този законопроект и той не беше внесен за разглеждане в Народното събрание. Сега пак от МП се подготвя друг законопроект, който е значително по-добър от гледна точка на детайлната регламентация. И смятам, че ако той бъде приет, въпреки предизборната ситуация, би имал продуктивен ефект. За хората, които искат да протестират и полицаите да охраняват тяхното право на протест, а не да ги бият. А и от гледна точка на другите, които не протестират и техните права също трябва да са регламентирани. Добра европейска практика Министърът на правосъдието Миглена Тачева се опитва да въведе добра европейска практика при подготовката на законите. Първо законопроектите да се съгласуват между експертите на МП и на правителствени организации и тогава да бъдат внасяни в МС. Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи не дава някакъв конкретен стандарт за правото на свобода на мирни събрания и митинги. Конвенцията дава обща рамка. Във всеки конкретен случай, с оглед на това кой по какъв начин и как демонстрира, се преценява дали това се упражнява в предвидените от Конвенцията рамки или съществува и ред, който налага ограничителни мерки от страна на властите. Практиката на ЕСПЧ е пълна с конкретни казуси, при които се търси оптимален, разумен баланс между индивидуалното право на протест и правото на останалите хора, извън протестиращите, за да не изживяват някакви прекомерни затруднения в резултат на тези протести. Това е тънката червена нишка, която винаги трябва да се съблюдава и която за съжаление много рядко бива уцелвана в България. Този баланс не се разбира нито от кметове, нито от ръководителите на митинги, нито от съдиите, които разглеждат такива дела. Така че, не може законът да опише колко души да провеждат митинги, на кое място да ги провеждат. Законът трябва да дава по-общи правни рамки, а работа на компетентните органи като кметове, полицейски началници и съдии е да преценят дали в митинг и протест трябва да се вземат някакви мерки и какви. Търсенето и намирането на този баланс е най-трудно. Основната критика в решенията на ЕСПЧ по наши дела за нарушаване правата при провеждане на мирни събрания е насочена към това кога трябва да бъдат уведомявани кметовете, какъв е режимът за провеждане на митингите и събранията – дали да е разрешителен, или само уведомителен. ЕСПЧ дава стандарти, т.е. държавата не трябва да се намесва диспропорционално при упражняване на правото на мирно събиране и свободно изразяване на мнения.