„Ню Йорк таймс“ Сериозно съм разтревожен за Европа. Дълбоко се тревожа за целия свят всъщност – на хоризонта не се забелязват сигурни пристани, достатъчно отдалечени от глобалната икономическа буря. Положението на Европа обаче ме тревожи повече от това на Америка. Нека първо изясним нещо. Нямам намерение да повтарям на нов глас старата американска жалба, че данъците в Европа са твърде високи, а социалната система е твърде щедра. Могъщата социална държава не е причината за сегашното критично положение на Европа. Всъщност, за да дам накратко известно разяснение, тя е облекчаващият болките фактор. Настъпваща заплаха Очевидната и вече настъпваща към Европа заплаха идва от различна посока – континентът не успя да даде навременен и ефективен отговор на финансовата криза. Европа закъсня както с фискалната, така и с паричната политика. След като бе застрашена от поне толкова сериозен спад, колкото този, с който се сблъсква Америка, Европа оказа доста по-немощен отпор. На фискалния фронт сравнението със Съединените щати е смайващо. Много икономисти, в това число и аз, предупреждаваха, че планът за стимулиране на икономиката, който предложи новата администрация на Барак Обама, е твърде малък предвид дълбочината и сериозността на кризата. Но действията на американското правителство карат усилията на европейските им колеги да изглеждат нищожно плахи. Разликите на фронта на паричната политика са също толкова поразителни. Европейската централна банка (ЕЦБ) е доста по-мудна от Федералния резерв. ЕЦБ се забави твърде много с намаляването на лихвените проценти (а дори ги и увеличи миналия юли) и не намери достатъчно смелост да предприеме сериозни стъпки за размразяване на кредитните пазари. Единственото нещо, което работи в полза на Европа, е същото, което й спечели и по-голямата част от критиките, а именно, мащабът на размаха и щедростта на европейската социална държава, която смекчава удара от икономическата лавина. А това изобщо не е малко. Гарантираното здравно осигуряване и щедрите обезщетения за безработица облекчават, поне до момента, същинското човешко страдание в Европа. А то е доста по-слабо от онова, което виждаме в Америка. Слаба лидерска воля Именно тези програми ще допринесат за запазване на потребителските разходи в кризата. Подобни „автоматични стабилизатори“ обаче не са достатъчни за позитивно действие. Защо всъщност Европа изостава? Слабата лидерска воля е само отчасти отговорна за положението. Европейските банкови ръководители, които пропуснаха да забележат дълбочината на кризата, изглеждат все така странно объркани. За да чуят американците нещо, което да е поне сравнимо с невежите филипики на германския финансов министър, ще трябва да се вслушат - в кого? Ами, в републиканците. Но тук се забелязва и един друг, по-различен проблем. Монетарната и икономическата интеграция на Европа е изпреварила твърде много интеграцията на политическите й институции. Икономиките на държавите, които съставляват икономиката на Европейския съюз, са почти толкова тясно обвързани, колкото и икономиките на щатите в състава на Съединените американски щати. А по-голямата част от Европа споделя и обща валута. За разлика от Америка обаче на Европа й липсва структурата на общоконтинентални институции, необходима за справяне с общоконтиненталната криза, с която трябва да се пребори. Това е и основната причина за липсата на фискални действия. Нито едно правителство не може да поеме отговорност за европейската икономика като цяло. Онова, с което Европа разполага, са национални правителства, никое от които не показва особено желание да трупа огромен дълг, за да финансира стимули, от които ще се възползват ако не всички, то много от гласоподавателите на други правителства. С право може би очаквате, че една монетарна политика би била и по-убедителна. В крайна сметка няма Европейско правителство, но пък има Европейска централна банка. ЕЦБ обаче не е Фед, който може да си позволи известен авантюризъм, тъй като разполага с подкрепата на единно национално правителство. Правителство, което вече направи някои стъпки, за да сподели рисковете от дързостта на Фед и със сигурност ще покрие загубите на резерва, ако опитите му да размрази финансовите пазари се провалят. ЕЦБ обаче трябва да се обърне за подкрепа към 16 правителства, които твърде често изпадат в разногласия. Затова и не може да разчита на същата помощ. С други думи, Европа се оказва структурно слаба в период на криза. Най-големият въпрос в момента е какво ще се случи с онези европейски икономики, които разцъфтяха безконтролно в средата на лесните пари преди няколко години. Да вземем за пример Испания. Испания като Флорида През по-голямата част от отминаващото десетилетие Испания беше нещо като Флорида за Европа. Икономиката й се раздуваше от огромния спекулативен балон на недвижимите имоти. И също както във Флорида, раздутият балон се спука. Испания вече трябва да търси нови източници на капитал и работни места, които да заменят потъналите в строителния сектор. В миналото Испания щеше да се опита да подобри конкурентноспособността си, като девалвира валутата. Сега обаче тази валута е еврото и единственият път напред изглежда минава през изтощителното съкращаване на заплатите. Този процес щеше да бъде труден за понасяне и в най-добрите времена. А сега ще бъде почти непоносимо болезнен, след като цялата европейска икономика е в депресия и се движи към дефлация, която ще продължи с години. Всичко това значи ли, че Европа направи грешка, позволявайки си толкова тясна интеграция? Значи ли това, че създаването на еврото беше грешка? Може би. Но Европа все още има варианти да докаже на скептиците, че грешат, ако политиците й само започнат да показват малко повече лидерска воля. Ще го направят ли?