Грегъри Манкю, „Ню Йорк таймс“ Кампаниите на кандидатите за президенти са с възвишена реторика, но президентите и техните съветници правят истинската политика посредством големи таблици със счетоводни сметки. Така че за маниаци на тема политикаq като мен, няма по-добър начин да науча в какво действително вярва президентът Обама от предложението за бюджета, направено в края на миналия месец. Ето четири поуки от бюджетния документ, които можем да си извлечем за президента и неговия икономически екип: Икономически оптимисти Както всички останали, икономистите на президента очакват 2009-а да е мрачна година, характеризираща се със спад на националния доход и растяща безработица. Но въпреки всички приказки за най-лошата криза от Голямата депресия насам те очакват политиката им да доведе до край на рецесията. За следващите четири години те предвиждат среден ръст в размер на 4%. Очаква се ръстът на безработицата да падне до 5,2% през 2013 г. Не всички са такива оптимисти. Прогнозата на администрацията е „крайно оптимистична“, заяви главният икономист на IHS Global Insight Нариман Бехравеш. Да се надяваме, че администрацията е права. Но ако трябваше да се басирам, бих заложил на Бехравеш. Обичат да харчат Като се има предвид икономическият спад, стимулиращият пакет и всички спасителни планове, излизащи от Вашингтон, не е изненада, че харчовете на правителството растат. Според президентския бюджет федералните разходи ще са в размер на 27,7% от брутния вътрешен продукт през 2009 г. и 24,1% през 2010 г. — нива, недостигнати след Втората световна война. Но онова, което говори повече за приоритетите на президента, е какво ще се случи с харченето, след като кризата остане в миналото, поне според прогнозата на администрацията. За втория етап на Обама, когато икономиката ще се е възстановила и безработицата се е стабилизирала на 5%, държавните разходи ще са 22,2% от БВП — доста над средното ниво от 20,2% през последните 50 години. То е и доста над нивата от периода на близкото минало. Преди финансовата криза да удари през 2008 г., федералните разходи при президента Джордж Буш не превишаваха 20,4% от БВП. Това включва и харчовете за войната в Ирак. Президентът Обама разчита, че конфликтът ще приключи и няма да има повече военни ангажименти, източващи огромни средства. Въпреки това държавните разноски остават високи. Със сигурност част от правителствените разходи се дължат на остаряването на населението. Когато бебетата от бума на раждаемостта пораснат и се пенсионират, те започват да получават социални и медицински осигуровки и разходите автоматично се увеличават. Но фокусът на президента Обама върху универсалната здравна осигуровка предполага, че той се интересува повече от повишаването на помощите, които американците могат да поискат, отколкото от обуздаването на нефинансираните пълномощия, които вече са в сметките. Сериозни към промяната на климата Бюджетът на президента Обама дава ясно да се разбере, че той иска да реши проблема с глобаланата промяна на климата. Този ангажимент е в рязък контраст с политиката, провеждана по време на предишните две администрации. Президентът Бил Клинтън предложи Протокола от Киото, но тази политика се оказа повече символична, отколкото реална. Договорът беше категорично отхвърлен и от двете партии в Конгреса, отчасти защото пропускаше Китай, който сега е най-големият въглероден замърсител в света. Президентът Буш също отхвърли принципите на Киото, но той така и не направи търсенето на алтернативен подход към промяната на климата свой основен приоритет. За новата администрация промяната на климата не е само въпрос на околната среда, но и въпрос на бюджет. Според предложената политика за ограничаване и търговия на емисиите правителството ще пусне ограничен брой разрешителни за въглеродни емисии. Разходите ще преминат към потребителите под формата на по-високи цени на енергията, окуражаващи нейното пестене. Според предвиждания от Обама бюджет политиката също така ще събере много повече доходи на правителството, отколкото много дискутирания по-висок данък за домакинствата с висок доход. Налагането на тази политика звучи разумно, но все пак остават някои въпроси. Първо, защо не вместо това да се въведе по-прозрачен и административно по-прост данък върху въглеродните емисии? Дали защото изразът „климатични приходи“, използван в бюджета, е политически по-приятен, отколкото думата „данък“? И което е по-важно, как президентът ще качи и Китай на борда? Без участието на Китай всяка политика по отношение на климата наред с асоциираните с нея доходи може да се окажат без всякакви изгледи за успех. „Дефицитни гълъби“ Почти няма икономист, който да обвини както администрацията на Буш, така и тази на Обама, че са довели до бюджетен дефицит по време на икономически спад. Онова, което е по-многозначително, е какво става с дефицита по време на нормална икономическа обстановка. От тази перспектива бюджетната политика на Обама изглежда изненадващо сходна с версията на Буш. От 2005 г. до 2007 г., преди настоящата криза, безработицата в САЩ варираше около 5%. През тези години бюджетният дефицит беше средно в размер на под 2% от БВП. Прогнозата на администрацията на Обама е за безработица от 5% отново през 2014 г., която да се задържи на това ниво. Но въпреки тази розова прогноза бюджетът не се приближава до баланс. Екипът на Обама изчислява, че според предложената от него политика бюджетният дефицит ще остане средно малко над 3% от БВП. Така че, ако сте „дефицитни ястреби“ (американски политически жаргон за привържениците на строг контрол върху федералния бюджет и поддържането на дефицитите малки), скърбящи заради бюджетния дефицит на Буш, бюджетът на новия президент няма да ви накара да се почувствате много по-добре. Президентът Обама предлага различни фискални приоритети от тези, които Буш предложи – по-малко военни разходи, повече местни разноски и по-високи пределни данъчни ставки, за да се „разпространи богатството навсякъде“. Но вземането назаем и дългът, който ще остане за бъдещите поколения, няма да е много различен, поне ако може да се вярва на числата от бюджетния документ на администрацията на Обама.