Марчела Абрашева, „Галъп интернешънъл“, специално за „Класа“ Основната подредба на политическите партии в предпочитанията за гласуване се запазва, но има известна мобилизация на привържениците на опозиционните формации в страната. Това показват данните от току-що приключилото редовно социологическо допитване до общественото мнение на ББСС „Галъп интернешънъл“ по поръчка на в. „Класа“. ГЕРБ остава водеща в електоралните нагласи с 26%, като отбелязва малък ръст и леко увеличава дистанцията си спрямо втората в класацията – БСП. Нараства до 38% и доверието в партията на столичния кмет Бойко Борисов. От своя страна червената партия може да се похвали с относително стабилно равнище на доверие и, общо взето, непроменен личен рейтинг на премиера Сергей Станишев. В същото време електоралният й процент спада с около два пункта. Дали това ще бъде тенденция или временно колебание, е рано да се прецени със сигурност. Във всички случаи обаче опозиционните партии като цяло - ГЕРБ, „Атака“, РЗС, показват индикации за движение нагоре, макар тези движения да остават в рамките на 1-2%. Основният въпрос за всички тях продължава да бъде дали заявяващите, че биха гласували за тях, наистина ще се явят пред урните. Първата обявена вече коалиция – СДС и ДСБ, стартира с около 6% подкрепа, което може да значи около 7-9% от гласовете. Данните сочат, че дълго уговаряният брак между двете сини формации най-малкото може да разчита на сбора от гласоподаватели на всяка от тях. Новата коалиция безспорно има потенциал за ръст сред дясно настроените избиратели, но постигането на обединение само по себе си няма да удвои ентусиазма им. Десницата получава шанс, но не и гарантирано високо доверие на кредит. При политическите личности водещи остават президентът Георги Първанов и Бойко Борисов, с почти изравнени рейтинги. Първата петица от харесвани политици е непроменена, в нея влизат още Меглена Кунева, вечният Стефан Данаилов, както и премиерът Станишев и министърът на образованието Даниел Вълчев. Изглежда, г-н Вълчев има всички шансове да постигне невъобразимото за български управленец съчетание - провеждане на реформа и нарастване на рейтинга. Особено в края на мандата. Със своите 24% доверие той вероятно ще се окаже най-успешният министър в кабинета на тройната коалиция. Тревожният факт всъщност е нарастването на очакванията икономиката и страната не просто да забавят движението си, но и да тръгнат надолу като последствие от световната криза. Ако в края на 2008 година 29% от българите твърдяха, че все пак страната ни се развива към по-добро, сега вече те са само 17%. Всичко това е съчетано с продължаващ спад на доверието във всички институции почти без изключение. Обществените настроения по икономическите въпроси са традиционно по-песимистични, отколкото статистическите цифри .Въпреки това силният песимизъм в икономиката има свойствата на самосбъдваща се прогноза. Очакването за икономически спад ражда уплашени да харчат потребители, притеснени работодатели и стресирани избратели. Засега обаче те са по-скоро скептични и изчакващи, отколкото яростни. Изследването е проведено през първите дни на месец март, национално представително е и обхваща 1004 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.