В. "Вашингтон пост" Американският държавен секретар Хилари Клинтън вече разбра, че не е толкова лесно да се направи копче за "рестарт" на отношенията с Русия. Последните месеци бяха полезни като опит и за руските лидери. Промяната в тона им показва, че те вече започват да усещат истинските измерения на финансовия спад, след като икономиката на страната, която изцяло зависи от петрола, се срива. В резултат на тежките времена САЩ и Западът получиха възможност да подновят отношенията с Русия. Енергийна сигурност Няма да е лесно, но имаме стратегически интерес да работим внимателно с Русия и да засилим енергийната сигурност, особено сега, когато цените са сравнително ниски. Трябва да използваме момента. В края на миналия месец руският президент Дмитрий Медведев произнесе реч на далекоизточния остров Сахалин, където са съсредоточени редица големи енергийни проекти. "Ние самите понякога правим грешки. Не преценяваме изцяло политическите рискове и практическите последствия", каза Дмитрий Медведев, което е ясно признание за неспособността на Русия да предвиди европейската реакция към газовата война с Украйна от януари. Той прикани производителите и потребителите на енергия да консолидират усилията си и призова към по-активен диалог със САЩ, ЕС и други (включително с Организацията на страните - износителки на петрол). През януари министър-председателят Владимир Путин отправи подобен призив за диалог в Давос, Швейцария. Мнозина с право остават скептични към искреността на Москва особено след като Русия реши да спре енергийните доставки за Европа през Украйна за втори път през последните три години. Други съвсем правилно отбелязват, че предишните усилия за енергиен диалог пораждат съмнения, че този път опитите ще успеят. По времето на икономическа криза обаче страните вероятно са по- мотивирани да създадат благоприятни условия за инвестиции и нова система от права и задължения за доставчиците, транзитните страни и потребителите на енергия. Борсов спад от 75% В случая с Русия кризата безспорно нанесе големи поражения на икономиката и в частност на енергийния сектор. Руската фондова борса отбеляза спад от 75 процента. Специалистите прогнозират, че брутният вътрешен продукт на страната през 2009 г. ще намалее с 2,2 процента. Централната банка отдели над 200 млрд. долара - една трета от руския резерв, в опити (повечето от които неуспешни) да защити рублата, чиято стойност падна с една трета спрямо долара. В същото време руски представители признаха, че през 2008 г. от страната са изтекли капитали на стойност 130 млрд. долара, като реалният им размер вероятно е много по-висок. Държавният газов монополист "Газпром" също беше подложен на натиск след срива на цените на европейския пазар, откъдето идват близо една трета от постъпленията на компанията. Дори когато цените на петрола бяха по-високи, Москва беше загрижена за "сигурността на търсенето" - дългосрочната възможност за Русия да натрупа сигурни печалби от износа на енергия. Сега, когато цените са ниски, а илюзиите, че парите от петрола ще направят Русия "остров на стабилността", избледняха, руските лидери може да са по-отворени към истински енергиен диалог. Все пак енергийните доставки от Русия бяха най-надеждни през 80-те години на миналия век, когато СССР закъса за пари в резултат на финансовото напрежение, породено от ниските цени на петрола. Тогава съветските представители, а не западните им колеги, бяха тези, които настояваха политиката да не се намесва в енергийния бизнес. В Сахалин Медведев заключи, че "в крайна сметка нашата ситуация и благоденствието на гражданите ни ще зависи от това, доколко активно и последователно работим на международната сцена и в енергийното сътрудничество". Три основни предизвикателства Независимо от новите сигнали, които Москва изпраща, работата с Русия няма да е лесна. Има три основни предизвикателства: близките връзки между високопоставени представители и енергийните компании, неясната динамика на управленския екип Медведев-Путин и сложната вътрешна политика на Русия, в която главно заради слабостта на Москва руснаците ще са крайно чувствителни към всеки намек за раболепие пред Вашингтон или Брюксел. Путин изгради своята президентска кариера, като се противопостави на политиката на предшественика си Борис Елцин - възстанови националната икономика и международната роля на страната. Той заедно с други лидери вероятно ще направи всичко възможно да избегне сравненията с първия руски президент, смятан от руснаците за прекалено почтителен към Америка. Световната икономика даде истинска възможност на администрацията на президента Барак Обама да допринесе за енергийната сигурност на Европа и за американско-руските отношения, като поведе нов енергиен диалог с Москва в рамките на по-мащабните усилия за полагане на ново начало. Тази възможност обаче няма да трае вечно. Възстановяването на световната икономика, което да се надяваме ще дойде скоро, може отново да окуражи Русия. Сега е времето да протегнем ръка и да потърсим стабилна основа за бъдещето. По БТА