Нелсън Шварц New York Times С изплуването на икономическите проблеми в Европа все повече анализатори заявяват, че лидерите на континента реагират твърде бавно. „Те отказват да приемат реалността и се надяват, че нещата ще се оправят с помощ от САЩ“, казва Томас Майер, главен икономист за Европа на Deutsche Bank в Лондон. „Европейската система не е пригодена да използва нетрадиционните мерки, които сегашната ситуация изисква“, продължава той. Засилен натиск В сряда президентът Барак Обама и финансовият министър Тимъти Гайтнър се присъединиха към хора на икономистите от частния сектор и засилиха натиска върху европейските си колеги непосредствено преди срещата на финансовите министри от групата на индустриализираните държави. „Американците трябва да разберат, че независимо от агресивността на предприетите мерки за нас е важно да се уверим, че останалите страни се движат в същата посока, тъй като глобалната икономика е силно обвързана“, заяви Обама. „Всичко, което правим в рамките на САЩ, ще бъде по-ефективно, ако примерът ни бъде последван в глобален мащаб“, допълни Гайтнър. Засега тези призиви остават без отговор. Европейските лидери отказват да финансират пакети за стимулиране с мащаба на американската инициатива, а институциите на Стария континент се оказаха неподходящи за фискалната политика, прилагана от Bank of England. Миналата есен наблюдавахме изблик на активност. Европейската централна банка (ЕЦБ) понижи лихвите в еврозоната като част от координирана глобална инициатива на централните банки, чиято цел бе стимулиране на растежа. Впоследствие редица страни използваха държавни средства за стабилизиране на банките си. Нито една от тези мерки обаче не сложи край на кризата. Тъкмо обратното, нивата на безработицата, които по традиция са по-високи от тези в САЩ, скочиха. Очакванията са покачването им да продължи, особено в Испания. В последното тримесечие на 2008-а безработицата бе 13,8%, но до края на тази година може да нарасне на 17,2%, а през 2010 г. да стигне близо 20%, прогнозира Сантяго Карбо, топ анализатор в испанската фондация за икономически изследвания Funcas. Във вторник отделните правителствени статистики показаха, че през януари германският износ се е сринал с над 20% спрямо същия период на миналата година, а френското промишлено производство е паднало с близо 14%. Дори специалистите по европейска икономика вече настояват за по-решителни действия. „Европа трябва да бъде по-активна“, казва Ерик Бергльоф, главен икономист в Европейската банка за възстановяване и развитие. „Въпросът е дали Западна Европа ще предприеме достатъчно мерки за съживяване на търсенето, което в крайна сметка би помогнало и на източноевропейските икономики.“ Тази седмица президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише говори за предстоящо подобрение в икономическата обстановка на континента. В същото време собствените му подчинени изразяват песимизъм и прогнозират свиване от 2-3% през 2009 г., а за следващата – в най-добрия случай минимален ръст. В сряда Великобритания предприе първата сериозна стъпка в програмата си за т. нар. количествено облекчаване и Bank of England закупи държавни облигации на стойност £2 млрд. Краткосрочните лихви вече са на рекордно ниско равнище от 0,5% и британските централни банкери се надяват, че този нов подход ще улесни достъпа до кредитиране. По същество планът означава отпечатване на £75 млрд. нови пари в следващите три месеца. Тази програма спечели одобрението на специалисти като Томас Майер и Саймън Джонсън, бивш главен икономист в Международния валутен фонд (МВФ) и понастоящем професор в Масачузетския технологичен институт. Само че правилата, по които се управлява ЕЦБ, възпрепятстваха прилагането на подобен подход в рамките на еврозоната. Причината е, че ЕЦБ определя паричната политика, като фиксира лихвените проценти, но решенията за фискалната политика и държавните разходи са в ръцете на 16-те страни от еврозоната. ЕЦБ няма право директно да купува държавни облигации. Трише твърди, че ръцете им все пак не са вързани, но Джонсън е дълбоко обезпокоен от източноевропейското цунами, заплашващо Западна Европа. „Американците определено не са блестящи в изготвянето на резервен план за действие, но европейците са наистина много зле в това отношение, казва Джонсън. Съществува някаква параноя, че публичното артикулиране на страха ще го превърне в реалност.“ Засега европейските опити за стимулиране са нищожни в сравнение с размера на американския набор от мерки. 6% от БВП на САЩ Наскоро Вашингтон одобри план за увеличаване на бюджетния дефицит за финансиране на пакет от нови държавни разходи и намаляване на данъците, който се концентрира върху следващите две години. Майер изчислява стойността му на 6% от годишния брутен вътрешен продукт на САЩ. За сравнение Германия отделя 2,6% за приблизително същия период. В рамките на еврозоната инициативите за стимулиране се равняват средно на 1-1,5% от БВП. Дълбоките исторически противоречия и сложните нови агенции, изграждащи рамката на европейската икономика, спъват по-решителната намеса на Стария континент. Германските лидери се страхуват от дългосрочния риск от инфлация, който потенциално носи използването на прекалено много заемни средства. Германия и останалите страни в сърцето на Европа не желаят да се товарят с бремето на по-затруднените икономики от периферията като Ирландия и Гърция. „Не е ясно към кого трябва да се обърне една страна за помощ – към ЕС, МВФ или ЕЦБ“, казва Филип Лейн, професор по икономика в Тринити Колидж. „Отговорът сякаш се променя ежедневно.“ Като изключим Великобритания, Ирландия и Испания, Западна Европа бе подмината от жилищния бум и срива, наблюдавани в САЩ. Така за разлика от американските потребители голяма част от европейците не се натовариха с огромни задължения. Това обаче няма да е голяма утеха, ако икономиката продължи да се влошава. „Някои хора се опасяват, че европейските лидери ще закъснеят с 10 минути, но според мен вече са закъснели с десет години“, коментира Джонсън.