Загуба на френската идентичност?

"Малка крачка" или равняване по Вашингтон? Френските власти определят решението за връщане във военното командване на НАТО като "нормализиране", но Париж би могъл да изгуби спецификата си на международната сцена, смятат критиците.
АФП "Малка крачка" или равняване по Вашингтон? Френските власти определят решението за връщане във военното командване на НАТО като "нормализиране", но Париж би могъл да изгуби спецификата си на международната сцена, смятат критиците. Завръщането във военната структура на северноатлантическия алианс ще позволи "да се придаде тежест на интересите и целите на страната ни на международната сцена", заяви френският премиер Франсоа Фийон, който на 17 март ще подложи въпроса на гласуване в парламента. За френските представители "политическият избор" за реинтегриране във военното командване на алианса не означава подчиняване на САЩ, които го ръководят. Въпросът е "дали да останем актьор, или да станем съсценарист", за да придвижим НАТО напред, обясняват хора от обкръжението на президента Никола Саркози. В реч пред Военното училище в Париж днес той ще разясни на французите решението, което скъсва с наследството на генерал Шарл де Гол. "Обезличаване", "загуба на влиянието", "затъване в компромиси", възразяват противниците на реинтегрирането, което според тях се извършва, без да се иска нещо в замяна и без да бъде постигнат напредък по въпроса за европейската отбрана - идеал на Франция, който не се споделя от европейските й съюзници, на които е достатъчен американският "чадър". Бившият френски външен министър Юбер Ведрин настоява за създаването на "европейска група" в НАТО, за да има Вашингтон, както казва той, "един последователен партньор". Франция е член на алианса от създаването му през 1949 г. върху принципа за колективна отбрана в случай на нападение. През 1966 г. обаче генерал Де Гол оттегли страната от военното командване на организацията, тъй като не успя да постигне ограничаване на американското върховенство в съюза. Национално богатство Реинтегрирането предизвиква бурни политически дебати във Франция и не е отминато с безразличие и в чужбина. "Вън от интегрираната структура Франция поддържаше идеята за малка, но много полезна в дипломатически план, макар и фиктивна, автономия", казва Жан-Пиер Молни от Института за международни и стратегически отношения (IRIS). Тази автономия по отношение на САЩ се прояви много ярко при войната в Ирак. На юг и в арабско-мюсюлманските страни възприемат НАТО като инструмент за налагане на волята на САЩ, отбелязва Зиед Кришен от тунизийския седмичник "Реалите", за когото "реинтегрирането може да се разглежда като разрив и равняване по американската политика". Сегашното "специално място" на Франция е като национално богатство. Никой не може да каже какво ще се случи с него след реинтегрирането, отбелязва на свой ред руският постоянен представител в НАТО Дмитрий Рогозин. Обосновавайки се със завоя, извършен от НАТО след края на Студената война през 1989 г., с уреждането на кризите (в Босна, Косово, Афганистан и т.н.), в които имат финансово и военно участие, французите искат да подчертаят постепенния процес на сближаване. Днес те участват във всички комитети на НАТО с изключение на два - Групата за ядрено планиране и Комитета за планиране на отбраната, който стои начело на 20-те хиляди военни, съставляващи структурата му. От 110 военни участието на Франция във военната структура на алианса ще нарасне на около 800. На французите са обещани общо 26 звезди (от една до четири в зависимост от ранга във военната йерархия) - колкото имат британците и германците. Франция се хвали, че ще получи два поста, заемани сега от американци – в Норфък (САЩ) и Лисабон. Те обаче са лишени от операционна отговорност в организацията, ръководена от белгийския град Монс от Върховния главнокомандващ на обединените сили за Европа, който също е американски генерал. По БТА

Станете почитател на Класа