Едва ли има човек, който не е предприемал истинското предизвикателство да попътува с маршрутка. Превозът изглежда удобен, стига да не е в час пик, който за столицата и по-големите градове обхваща две трети от светлата част на деня. Бързите и пробивни рейсчета обаче крият доста изненади. Първата е, че вместо допустимите 12–14 пътници, често се оказва, че вътре са се вместили повече от две дузини. Билети се продават само от водача в секундите между превключването на скоростите. Маршрутките са като птици на пътя, за тях прегради няма, нито забранени зони. Не спират само в крайно ляво платно, защото клиенти самоубийци рядко се срещат. Но маршрутките са на двойно подчинение. И оттук произтичат не един или два проблема, свързани с тях. Разрешителните се издават от общините, а според Закона за автомобилните превози контролът трябва да се осъществява от Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“. Инспекторите обаче нямат право да променят правилата, които коректно са описани в договорите на фирмите с кметствата. Най-лесно е да служиш на двама началници, подхвърлят в бранша. Само да не си един от пътниците сардели.