Людмила Куюмджиева В края на 2007 г. току-що възникналата ипотечна криза в САЩ започна да се прехвърля в целия свят като финансово-икономическа. Банките започнаха да изпитват липса на ликвидност, а малките дружества, които предоставят „лесни“ заеми само срещу лична карта ставаха все повече на брой. Според данните, които БНБ периодично представя, заемите отпуснати от този тип компании, отчитат 40% ръст за изминалата година. Това показва ясната тенденция, че спрялото кредитиране от банковите институции кара хората да търсят алтернативни варианти за „бързи пари“, с които да покриват нуждите си. Естествено при доста по-високи лихви от тези на централните трезори - от порядъка на 18-19 на сто. Възможна ли е обаче революционна промяна на кредитния модел и тотална преориентация на клиента? Към края на декември 2008 г. вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, са 2,817 млрд. лв. Те сформират кредитен ръст с около 10% по-висок от този на банките. Тук обаче трябва да се има предвид, че базата, върху която се отчита това нарастване, е много по-ниска, а обемите са далеч по-малки в сравнение с тези при трезорите. 69 млрд. лв. срещу 3 млрд. лв. Сравнението едва ли се нуждае от коментар – факт е, че банките управляват активи за 69 млрд. лв., докато активите на небанковите компании, отпускащи кредити, са само 3 млрд. лв. или почти 20 пъти по-малки. При затегнатите условия за теглене на заеми от банките обаче се оказва, че българинът има къде да потърси и намери средства за текущите си нужди. Да не говорим, че необходимостта от „бързи пари“ за телевизор, пералня или рокля за абитуриентския бал никога не е за пренебрегване. От друга страна обаче склонността на българина да се хвърля в покупки, които не може да си позволи или не са му като спешна необходимост, като че ли е пословична. И именно на това разчитат компаниите за „лесно финансиране“. Нещо повече - въпреки че небанковите дружества раздават заеми само до 10 хиляди лева, когато човек е притиснат до стената, е склонен да сключи сделка и с дявола. Или казано на финансов език – дори да се съгласи на кредит при кошмарно високите лихви от 10-19%. Безспорно предимство на специализираните финансиращи институции е, че можеш да вземеш уговорените пари за около ден. Това може да стане дори когато си в хипермаркета и си купуваш някоя стока, защото не е нужно да чакаш дълго за одобрение, а ти трябва само час търпение. Логично е, при такива условия приоритет да имат гражданите при отпускане на средствата пред фирмите - съответно с дялове от 85,2% и 2,6%. Странен е фактът, че въпреки че небанковите дружества раздават заеми само до 10 хиляди лева, българите не ги теглят за кратък срок, а задлъжняват за минимум 5 години. Данните на централната банка показват, че над 60% от кредитополучателите взимат пари в дългосрочен план, а за срок до една година са теглени едва 9,3% от общия обем вземания. В крайна сметка в условията на развиваща се криза би трябвало всеки да се замисли дали ще може да си позволи да изплаща даден заем, защото днес има сигурни доходи, но за утре никой не знае. Статистиката все още мълчи Успоредно с добрите ръстове при „бързите“ кредити неизплащането им също отчита сериозно увеличение. Статистиката показва, че за година лошите заеми при такива компании се увеличават около два пъти. Дали това е притеснително за тях, ще може да се разбере чак след като се приемат промени в Закона за кредитните институции, които ще задължат фирмите, предоставящи заеми, да подават информация в Централния кредитен регистър за отпуснатите от тях средства. Тогава ще стане ясно и доколко българите са задлъжнели към банковата и финансовата система в страната като цяло. В момента всеки може да изтегли „бърз“ кредит, защото компаниите, които предлагат услугата, нямат достъп до кредитния регистър и не могат да направят справка за това дали клиентът е неизправен длъжник. С промените в законодателството обаче те ще получат достъп до информацията в него и тогава ще видим дали ще бъде пак толкова лесно да се изтегли заем. А може би и небанковите институции ще последват примера на по-големите си „роднини“ - трезорите, и ще затегнат кранчето на „лесните“ пари.