Андрю Креймър, в. "Интернешънъл хералд трибюн", със съкращения Москва - Те са внушителни фигури у дома и в чужбина - мъже, които виждаха в себе си бъдещите Карнеги или Рокфелер на Русия. Т.нар. олигарси скоро може да се окажат захвърлени на бунището на историята от икономическата криза. Нахакани, млади и богати, тези "вътрешни хора" на постсъветския бизнес, които се спасиха от национализация (да не говорим за изгнание или затвор), при Владимир Путин продължиха да трупат още по-големи богатства в бума на суровините през последните години. Едва ли има обаче други бизнесмени някъде по света, които да рухнат толкова бързо и тежко през последните месеци. Мнозина от най-богатите мъже на Русия влязоха във финансовата криза с огромни дългове и не можеха да върнат заемите от западни банки. Кремъл ги отърва с краткосрочни кредити миналата година, без да чака активите да попаднат в чужди ръце. Падежът на тези държавни заеми ще дойде в края на годината, отгоре на допълнителните чуждестранни заеми. Планината от дългове е толкова огромна (Централната банка изчислява, че корпорациите и банките в Русия трябва да изплатят 128 млрд. долара само тази година), че много олигарси няма да могат да върнат заемите, твърдят банкери. Само една малка част от този дълг – около 7 млрд. долара, е в корпоративни облигации. Останалите са банкови заеми на компании, предимно притежавани от олигарсите или от държавата. "Който остане, ще бъде пометен от кризата", смята Олга Крищановска, която изучава елита в Социологическия институт на Руската академия на науките. "Кремъл държи всичките лостове. Ако искат да помогнат, ще помогнат. Ако не искат, ще кажат: "Сега сме либерализирана икономика, пазарните отношения ще определят кой от вас ще оцелее", обяснява тя. Някои олигарси са толкова отчаяни, че група шефове от металодобива предприе поклонение до Кремъл през януари, за да направи едно немислимо преди време предложение. На среща с президента Дмитрий Медведев те предложиха сливане на техните активи, които включват някои от най-големите мини и заводи на Русия, в контролиран от държавата конгломерат. В замяна правителството да рефинансира милиардните дългове към западни банки. При първоначалния срив на руската фондова борса от май до октомври миналата година, по изчисления на Bloomberg News, най-богатите 25 души в Русия според списъка на сп. "Форбс" са загубили общо 230 млрд. долара. Някои от тези, които не успяха да се сдобият със спасителен държавен кредит, заложиха като обезпечение самолети, яхти и вили на Лазурния бряг, казва Олег Вюгин, директор на банка MDM. Но на карта е поставено много повече от крещящия блясък на постсъветското богатство. Както показа срещата в Кремъл, залогът е бъдещата собственост върху основополагащата минна и металодобивна индустрия, необходима за осигуряване на ресурсите за всяко икономическо възстановяване. Освен стоманодобивния магнат Алишер Усманов, други олигарси на срещата в Кремъл бяха Олег Дерипаска (ядрен физик, превърнал се в постсъветски корпоративен хищник), Михаил Прохоров (инвеститор в металодобива, популярен като олигархът ерген), Владимир Потанин (индустриалец, рано облагодетелствал се от приватизацията) и Виктор Векселберг (петролен магнат, който неотдавна дари на руски музей колекция от яйца на Фаберже за 100 млн. долара, някои от които купил от семейството на Малкъм Форбс). Заедно те притежават най-големите компании в света за производство на алуминий и никел. На пръв поглед предложението на олигарсите изглежда подобно на това, което правителства по целия свят обмислят: придобиване на дялове в колабиращи компании. Русия обаче е различна. Още преди кризата, правителството консолидираше индустрията в държавни ръце. В най-добрия случай руснаците може да бъдат принудени да ръководят бизнеса си като подразделения на държавни конгломерати. По-мрачният вариант - изгнание или затвор, също е част от съвременната руска традиция. Някои от най-богатите хора от 90-те, които изпаднаха в немилост при Путин, като Борис Березовски, някога наричан Сивия кардинал на Кремъл, и Владимир Гусински, банков и медиен магнат, живеят в доброволно изгнание. Миналата седмица Михаил Ходорковски, бившият собственик на петролната компания „Юкос“, който от 6 г. лежи в затвора за данъчна измама, отново бе изправен на съд по обвинения в пране на пари и злоупотреби. Новите обвинения може да добавят 22 г. към присъдата му. Дерипаска, който е женен за доведената внучка на бившия президент Борис Елцин, вече не е смятан за най-богатия човек в Русия. Седмичникът "Финанс" класира Прохоров като най-богат със състояние, оценявано на 14,9 млрд. долара. Прохоров може да злорадства на воля – екипът на Путин го принуди да продаде дяла си в "Норилский никель" на Дерипаска през април, близо до пазарния пик. Прохоров сега е богат, докато Дерипаска остана с милиарди долари дългове. Михаил Фридман, милиардерът с момчешки вид, бе принуден да помоли ръководителите на "Дойче банк" през есента за джентълменско споразумение, за да не наложат запор на един от любимите му активи – 44-процентовия дял в компанията за мобилни телефони Vimpel.com. След приятелския разговор Фридман успя да си осигури заем от Кремъл от 2 млрд. долара и да плати на "Дойче банк". Преди катастрофата правителството на Путин насила отмени постсъветските приватизации в някои петролни и други компании. Оправдавайки се с неплатени данъци, държавата конфискува и разформирова „Юкос“ през 2003 г. През 2006 г. "Шел ойл" бе принудена да продаде половината от разработваното от нея находище „Сахалин-2“ на "Газпром". Авиационни и автомобилни производители и други индустрии бяха обединени в гигантски държавни холдинги, не винаги доброволно. (Сякаш предчувствайки какво ще стане, друг бивш олигарх, който бе близък до Путин – Роман Абрамович, продаде петролната си компания "Сибнефт" на държавния гигант "Газпром" през 2005 г. за 13 млрд. долара и напусна Русия, за да се установи в Лондон). Появиха се няколко десетки такива конгломерати, често под контрола на бившите колеги на Путин от КГБ. Тези компании и техните директори - бивши тайни агенти, понякога смятани за ново поколение от олигарси, появили се при Путин, сега не се смятат за застрашени от фалит.