Станка Динева Изборите за Европейски парламент наближават и това взе ясно да личи в институцията. Като изключим Партията на европейските социалисти (ПЕС), почти няма политическа сила там, която да не използва България и Румъния като пример за лошо управление на еврофондовете и като причина за още по-голямо затягане на контрола. В същото време никой не казва, че например на Германия също е спирано финансирането на определени проекти. Нито пък, че в Полша и Чехия също са констатирани нарушения, каквито са открити у нас. От парламента на ЕС с половин уста признават, че няма държава членка, в която да не са хващани измами. Просто Стара Европа добре пази тайните си за измами с еврофодовете, докато сочи България и Румъния за „люлката“ на схемите за точене на средства от еврофондовете. Никой депутат от ЕП не коментира, че в престъпните схеми у нас участват граждани от старите страни - членки на съюза. Затова за ЕП не бе изненада, че на 4 март тази година депутатът от Европейската народна партия Ингеборг Гресле внесе в Комисията по бюджетен контрол предложение още да се затегне контролът по разходването на средствата от ЕС в България и Румъния през следващите месеци. В момента за нашата страна и за северната ни съседка се изработват мониторингови доклади на всеки 6 месеца. Г-жа Гресле предлага такива доклади да се правят на всеки 3 месеца Мотивите на евродепутата са, че от страната ни продължава да идва информация, която потвърждава съмненията за непрозрачно разходване на парите на данъкоплатците от ЕС. Изненадващото е, че от 18 български евродепутати само един се сети да внесе контрапредложение на това на Ингеборг Гресле. Маруся Любчева от БСП настоя то да не се гласува от парламента и нашата страна и Румъния най-сетне да започнат да се третират равнопоставено с останалите държави - членки на ЕС. Аргументите в защита на това са много. Първо, още с подписването на договорите за присъединяване на България и Румъния е заложен т. нар. механизъм за сътрудничество и контрол, какъвто не се прилага за никоя друга държава. Той предвижда специално наблюдение в сферата на вътрешния ред, сигурността и правосъдната система. Такъв механизъм обаче не е предвиден за разходването на бюджетни средства на ЕС. Второ, основите упреци към нашата страна са за предприсъединителните фондове. А средствата от тях се отпускат задължително с одобрението на експертите от ЕС В докладите за България няма и дума за това. Трето, към момента на констатиране на нарушенията нашата страна не е харчила средства от европейските фондове. Затова няма основание да се приема, че затегнатият контрол трябва да се пренася и върху тях. Политическата агитация на Изток и на Запад не се различава съществено. Освен може би в изразните средства – на Изток те са по-цветисти и крайни, на Запад – със същия смисъл и съдържание, но на по-дипломатичен език. Затова България и Румъния се оказаха идеалните грешници, върху които всеки политик може да упражни предизборната си риторика. Бедата е, че специално България даде чудесна възможност за това – почти няма политик от опозицията, от неправителствените организации и от обществените институции, които да не са се оплакали в ЕС. Затова сега не само ни гледат под лупа, но и ни нарочиха за държава престъпник. За останалите страни нищо не се споменава, макар там да се използват същите схеми. Според един стар виц край българския казан в ада не пазят дяволи, защото всички дружно дърпат надолу всеки, който подаде глава от него. Съвременният му вариант гласи, че в ОЛАФ няма щатна бройка за разследване на престъпните схеми в България, защото конкуриращите се икономически и политическите групи у нас редовно изпращат сигнали в структурата за борба с измамите с фондовете на ЕС. Лошото е, че управляващите не правят нищо, за да разсеят съмненията, че са опънали политически чадър над някои нарушители. Но пък и опозицията не си дава сметка, че само след 3-4 месеца може да дава обяснения за собствените си сигнали до ЕС.