Марко Баргел, икономист от Дойче постбанк Радио „Дойче веле“ Източна Европа се брани срещу мрачните прогнози на Запада. Пет централни банки, в това число и българската, излязоха с общ протест по повод анализите на различни западни експерти и медии. Източна Европа също попадна в неприятния водовъртеж на финансовата криза, като трябва да отбележим, че там става дума и за конюнктурен проблем. Много от тези държави изнасят продукцията си основно за западноевропейски страни, а както знаем, в еврозоната се стигна до драматично влошаване на конюнктурата – частното потребление спадна радикално, също както и инвестиционната дейност. Затова източноевропейските ни търговски партньори страдат особено силно вследствие на рецесията. Нож с две остриета Фиксираният курс на българския лев към еврото е нож с две остриета. От една страна, той помага за смекчаването на неблагоприятните последици от финансовата криза, защото намалява опасността от радикални колебания в обменния курс и не допуска дълговете внезапно да нараснат, ако са изчислени в местна валута. От друга страна обаче, липсва изцяло възможността да се осигури конкурентно предимство чрез обезценяването на валутата. Това пък означава, че страната е изцяло изложена на силната конкуренция на западноевропейските индустриални нации, а това би било равнозначно на борба с предварително известен победител. Как ЕС може да помогне на източноевропейските си партньори в тази ситуация? ЕС би могъл да спаси Източна Европа чрез кредити. Мисля, че е все още прекалено рано за приемането на определени държави в Европейския валутен съюз. Но затова пък мисля, че може да се окаже подкрепа под формата на кредити за подобряване на дефицита по платежните баланси, както това стана вече с Унгария и Латвия. ЕС би могъл да отпуска такива помощи заедно с МВФ или други институции и държави. Това би било от голяма полза и би следвало да се направи, защото в дългосрочен план ще повиши стабилността на отделните държави. Редно е обаче тези помощи да се обвържат с условия за нови реформи и изисквания към бъдещата икономическа политика - например по отношение нивото на държавния дълг и нивото на инфлацията, а там, където има добра бюджетна дисциплина - какъвто е случаят с България, могат да се изискват структурни мерки, които да гарантират конкурентоспособността на страната в дългосрочна перспектива.