Трише не се страхува от инфлацията, а от рецесията

Европейската централна банка (ЕЦБ) и Централната банка на Великобритания (Bank of England) синхронно понижиха основната си лихва с 0,5 процентни пункта до исторически ниско равнище (ставката в евро бе променена от 2% на 1,5% годишно, а в британски лири – от 1% до 0,5%). Това са най-ниските им нива в еврозоната, откакто ЕЦБ поема контрола над монетарната политика през 1999 г., както и от основаването на Bank of England преди повече от 300 години (1694 г.)
Петкан ИЛИЕВ Европейската централна банка (ЕЦБ) и Централната банка на Великобритания (Bank of England) синхронно понижиха основната си лихва с 0,5 процентни пункта до исторически ниско равнище (ставката в евро бе променена от 2% на 1,5% годишно, а в британски лири – от 1% до 0,5%). Това са най-ниските им нива в еврозоната, откакто ЕЦБ поема контрола над монетарната политика през 1999 г., както и от основаването на Bank of England преди повече от 300 години (1694 г.) Повечето анализатори прогнозираха подобни действия, тъй като сриващите се европейски икономики изискваха безпрецедентни мерки по нагнетяване на пари във финансовата система. „Черната“ статистика притиска централните банки БВП във еврозоната спадна с по-високи темпове, отколкото се очакваше преди 3 месеца. През последното тримесечие на 2008 г. той спадна с 1,5% спрямо третото тримесечие, което е абсолютен максимум от 1995 г. насам. Безработицата приближава 10%, а годишната инфлация падна до най-ниското си равнище от 1999 г. – 1,1%, което е индикатор за приближаваща дефлация. Според анализ в The Wall Street Journal, комитетът по парична политика на Bank of England счита, че прогнозите за потребителските разходи и инвестициите на бизнеса са доста мрачни, в резултат на което са необходими радикални действия за предотвратяване на спада на инфлацията под целевото равнище от 2%. Нещо повече, Bank of England официално обяви, че ще отиде по-далеч в своите мерки, а именно ще започне да печата допълнителна емисия пари. Шефът на ЕЦБ Жан-Клод Трише подхожда по-внимателно. Традиционно той е противник на ниските ставки, опасявайки се от разгръщане на инфлацията. Опасенията са му да не се изпадне в същата ситуация, в която попаднаха Централните банки на някои развити икономики, когато след намаляването на ставките (в САЩ и Япония ставката не надвишава 0,25%) остава само един начин на стимулиране на икономиката – паричната емисия. Освен това Трише смята, че приближаването на стойността на парите до нулевите равнища подготвя почвата за следващата криза. Подобно мнение обаче е остро критикувано от редица експерти, които открито заявяват, че ЕЦБ недооценява сериозността на икономическия спад. „Големият сюрприз“ В крайна сметка под ударите на кризата и критиците, дори такъв заклет консерватор като Трише започна да дава отбой, като със своите действия показа, че вече не се страхува толкова от инфлацията, а от рецесията. А „големият сюрприз” са последващите му коментари, че инфлацията в еврозоната е под контрол и няма да превиши 2% през 2009 и 2010 г. Това може да означава само едно - финансовият регулатор може да продължи периодично да намалява основната лихва. В този смисъл, на практика, всички индустриално развити държави заедно полагат целенасочени усилия в едно направление – намаляване на ставките. Според анализатори, впечатляващо не е фактът, че централните банки намалиха основната лихва с 0,5%, а това, че няколко ключови държави, определящи тренда на световната икономика (САЩ, Великобритания, ЕС, Китай) се договориха за координирани действия и направиха това едновременно. От рязкото намаляване на основната лихва зависи не само ликвидността на финансовата система, но в частност и нивото на ставките по повечето ипотечни кредити, които са договорени и взети при плаваща лихва. България въпреки че е част от европейската икономика, върви по малко по-самостоятелен път и мерките са в посока на намаляване отока на капитали от страната и задържане на инфлационните тенденции и нива, които са значително над средноевропейските. През март основният лихвен процент беше намален до 3.49. Това е с 0.43 % по-малко в сравнение с февруари 2009 г., когато размерът му беше 3.92 на сто, според данни на БНБ. Намалението е с 1.68% в сравнение с януари, когато ОЛП беше 5.17%. Повечето от кредитите, които са отпуснати, са с условие, че лихвата по тях се определя от размера на основния лихвен процент и определена надбавка за банката. Затова старите заеми скочиха от средата на миналата година с около 2%. Тогава започна бавно да се вдига основния лихвен процент, като той достигна рекордно ниво от 5.77% през декември.

Станете почитател на Класа