Сп. "Икономист" Полъх от Студената война бе усетен на срещата на върха на Европейския съюз на 1 март. "Нова желязна завеса" заплашва да раздели богатата западна част на Европа от източната, обяви унгарският премиер Ференц Дюрчани, когато поиска спасителен план на стойност 180 милиарда евро за страните от Централна и Източна Европа. Дюрчани имаше още едно искане: източните страни да се присъединят по-рано към еврозоната. Нито една от двете идеи не намери подкрепа. Германският канцлер Ангела Меркел каза, че помощта трябва да бъде давана индивидуално, тъй като източните страни имали "твърде различни" нужди. Що се отнася до ускоряване на членството в еврозоната, тя заяви, че е против, макар че новоприсъединилите се членки биха могли да бъдат включени по-бързо в схема на обвързване на валутите им с еврото. Поляците, словаците и чехите са също враждебно настроени към унгарския план. Икономиките им са в по-добро състояние от изпадналата в дългове Унгария и поразената от кредитна криза Латвия и те се опасяват да не попаднат в представата за еднакво засегнатата Източна Европа. Аналогии с миналия век Но изказването на Дюрчани в стила на Студената война не успя да предизвика отклик и по друга причина: един друг период - 30-те години на миналия век, преследва Европа повече от всякога. Бурните антиправителствени протести в Гърция, Латвия, България и Литва стреснаха тази година лидерите в ЕС. Европейските избори са през юни. Този път екстремисти от дясното и лявото политическо пространство може да се представят добре, включително в Унгария, където са някои от най-неприятните политически групи в Европа. Дали сегашното икономическо положение, което напомня на 30-те години, може да върне Европа обратно към политиката от 30-те години? Има причини да вярваме, че либералната многопартийна демокрация е в доста добра форма в целия ЕС. Като начало, всеки знае как приключиха 30-те години. Европа тогава бе по-опасно място: най-бедните й граждани гладуваха, а социалните помощи не съществуваха или бяха неадекватни. Понякога италианците от Сардиния ядяха диви растения, за да оцелеят. В Дания безработицата достигна 40 процента, а правителството купуваше добитък, който бе в излишък, от отчаяни фермери. През 1933 г. почти две трети от държавните разходи на Гърция отидоха за обслужването на външните дългове, след което страната обяви, че просрочва задълженията си. Освен това Първата световна война остави на Европа доста несвършена работа. Въпреки хиперинфлацията и изплащането на репарации Германия си остана голяма сила, жадуваща да преначертае своите граници. Австрия и Унгария бяха ранени бивши гиганти. Италия мечтаеше да контролира Адриатика. Възходът на Съветския съюз предизвика нестабилност чак до Испания. Данъчните убежища Въпреки всички различия, тревожното ехо от 30-те години все още може да бъде чуто. Не става въпрос за това, че части от Европа отново флиртуват с фашизма, а по-скоро че същите въпроси, които тогава са тревожели гласоподавателите, ги тревожат и сега и политиците им отговарят, както и тогава. Днешните правителства в Германия и Франция тръбят за премахване на данъчните убежища: съвсем прозрачен начин да потърсиш допълнителен приход и да накажеш плутократите. Преди почти 80 години подобен гняв обхвана Европа, когато френската полиция нахлу през 1932 г. в парижките офиси на швейцарска банка, търсейки данни за клиенти и попадна на имената на френски депутати, редактори на вестници и двама епископи. (По ирония на съдбата обаче акцията убеди швейцарските власти да защитят със закон банковата тайна). Преди депресията Франция също имаше един от най-отворените европейски трудови пазари с милионите си поляци, чехи, белгийци, италианци, испанци и швейцарци плюс внушителен брой политически бежанци. Но между 1932 и 1935 година серия закони и наредби определиха квоти за чуждите работници и им попречиха да сменят местоработата си. Десетки хиляди, предимно поляци, в последствие бяха прогонени със сила. Средната класа също се защити: нови закони забраниха на чужденци, дипломирани в страната, най-често еврейски бежанци, да работят като лекари и юристи. Днес британските таблоиди са непримирими относно даването на работа на имигранти, залавяйки се за скандалната фраза на Гордън Браун за създаване на "британски работни места за британските работници". Испания, която посрещна с добре дошли имигрантите в периодите на подем, сега предлага на незаетите чужденци пари, за да се върнат в родината си. Северната лига в Италия иска замразяване на имиграцията от страни извън ЕС, а миналата година настоя за експулсирането на европейски имигранти без адекватни средства за живот - мярка, насочена срещу ромите от Румъния. Планът за експулсиране бе изоставен само защото попадна под ударите на европейска директива за свобода на движението. Благодарни на ЕС И тук идва най-сериозната причина да мислим, че 30-те години няма да се повторят. Европейското членство обвързва националните политици с либерални по същността си международни стандарти и стандарти, свързани със свободната търговия. Вярно е, че правилата на конкуренцията и свободата на единния пазар са подложени на голямо изпитание, тъй като политиците се опитват да насочат спасителни средства към национални компании, банки и работници. Но европейските лидери са единодушни за нуждата да се защитят "фундаменталните права". От ЕС може да се очаква да блокира открито дискриминиращи закони по отношение на жилища, работа и училища. Нито един разгорещен националист не може да затвори границите за стоките на своя съсед. Правителства могат да бъдат изправени пред съд или заплашени с разпускане. Но ЕС действа също под влияние на своите членки. Това може да се окаже бомбастично и неефективно, както през 2000 г., когато европейските лидери спряха контактите на високо ниво с австрийски политици, тъй като крайнодесният политик Йорг Хайдер се присъедини към управляващата коалиция. Този бойкот се разпадна, когато се оказа, че австрийското правителство се придържа към умерена политика. Или пък може да се окаже брутално и ефективно: през 1998 г. ЕС предупреди словаците да не преизбират Владимир Мечиар, противен националист, ако искат да влязат в клуба. Със задълбочаване на кризата може да се случат лоши неща. Един от кошмарите е слаба членка на ЕС да стане „пропаднала държава“. Но ЕС означава международна солидарност и взаимозависимост. Влудяващата му сложност се равнява на траен компромис между противоположни интереси и това го прави също крепост срещу екстремизма. Това може невинаги да прави Брюксел привлекателен за гласоподавателите, но със сигурност ни кара да сме благодарни, че ЕС съществува.