Двете камари на италианския парламент одобриха едва вчера официално ратификацията от Италия на Протокол 13 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, с който се премахва смъртното наказание. Това бе окончателната стъпка, след като през 2002 г. Рим прие въпросния протокол. Не че междувременно в страната са били извършвани екзекуции, но парламентът можеше и по-бързо да се заеме с ратификацията. Въпросът всъщност е в това, че Италия е голямото изключение в Съвета на Европа по въпроса за смъртното наказание. Тя е съоснователка от 1949 г. на тази институция, която през 1983 г. прие резолюцията за отмяната на леталната присъда. Веднага след това Съветът на Европа реши, че няма да допуска за член страна, която не е съгласна с нея. За Италия това правило обаче не важи или не важеше до вчера. А България бе приета в съвета през 1992 г., след като наложи мораториум върху изпълнението на смъртните присъди, които официално отмени през 1998 г. Страната ни го направи, защото, без да бъде приета в Съвета на Европа, нямаше как да постигне лелеяното членство в Европейския съюз. Така че привилегиите са за „старата Европа“, а правилата – за новите членки.