New York Times Как изглежда най-лошата рецесия от десетилетие насам? Тя е както дълбока, така и обширна. Всеки щат в страната, освен онази част - от Дакотите надолу до Тексас, съкращава работни места с голяма скорост. Дори изключенията напоследък пострадаха от рязкото поевтиняване на петрола и на земеделските култури. За разлика от последните две рецесии (по-рано през това десетилетие и в началото на 90-те)сегашната е с много по-големи загуби на работни места сред по-малко образованите, отколкото сред завършилите колеж. Предишните рецесии регистрираха масови съкращения сред занимаващите се с умствен труд. Силата на тежестта на настоящата рецесия пада върху строителните работници, служителите в хотели, търговците и други трудещи се без висше образование. Голямата рецесия от 2008-а (и отвъд) засяга повече мъжете, отколкото жените. Затруднява повече собствениците на жилища и инвеститорите, отколкото наемодателите или пенсионерите, които разчитат на социалните си осигуровки. Испаноезичните страдат повече от всяка друга етническа група. Преди година повече работни места бяха заети от тях, а не от белокожите американци. Днес е обратното. Ел Сентро – столицата на кризата Ако Голямата рецесия, както я нарекоха някои, има столица, то тя е Ел Сентро, Калифорния, на изток от Сан Диего, в пустинята на Централната калифорнийска долина. Ел Сентро има най-голям процент безработица в национален мащаб, подобна на регистрираната в периоди на депресия – 22,6%. Районът е селскостопански – водите на река Колорадо позволяват отглеждането на марули, броколи и други такива,а безработицата е двуцифрено число дори в добри периоди. Днес градът е опасан с табели за продажба, „собственост на банката“. Фабриката за материали за вътрешна облицовка в близкия Пластър сити (от англ. plaster - мазилка, хоросан) съкращава работници, които в миналото бяха ангажирани заради жилищния бум. Дори веригата за продажби на дребно Wal-Mart съкращава персонал, казва Сам Каучман, който ръководи управлението за работна сила в региона. Често чувате, че цената на рецесиите е най-висока за най-уязвимите работници. И това е вярно за тази рецесия, поне за момента. Но това не е цялата история. Само погледнете Уолстрийт, където балонът, надувал се цяло десетилетие, издиша ден след ден. Строителството е най-важният сектор В дългосрочен план тази Голяма рецесия може да покоси по-сериозно именно радващите се на охолство, отколкото бедните. Основната причина, заради която рецесиите като че ли увеличават неравенството, е, че работниците с по-нисък доход са събрани в индустриите, където има бум. Земеделието е класически пример. През последните години строителството се превърна в най-важния сектор. До началото на това десетилетие строителният сектор наемаше предимно мъже без университетско образование за разлика от производствения сектор, посочва Лорънс Катц, икономист от Харвард. (До 1980 г. три пъти повече мъже без колежанско образование са работели в производството, отколкото в строителството.) Бумът на строителството беше като гигантска програма за наемане на много хора, които иначе не биха могли да си намерят прилично платена работа. Спукването на балона остави много от тях безработни и обяснява защо по време на тази рецесия броят на мъжете и испаноговорещите, останали без работа, е извънредно голям. Днес, когато вече във Фредерик, Мериленд, не се строят много жилища, нито където и да е другаде, процентът на латиносите без работа е 11. Но това число не отразява истинските щети, тъй като в него не влиза големият брой имигранти, завърнали се по родните си места. Фредерик е типичен пример за бум и в други отношения. Той не е толкова богат, колкото някои близки предградия. А сега спукването на балона увеличи тази разлика. На някои места и преди рецесията вече е имало голяма безработица. Там сега е и най-големият й ръст. Някои, като вътрешните райони в Калифорния, са жертва на спукването на жилищния балон. Други са промишлени центрове – като Мичиган и Северна Каролина, чийто дълготраен спад сега се ускорява. Роуд Айлънд е с един от най-високите проценти безработица на национално ниво. Три фундаментални причини Всички тези тенденции ще спомогнат за увеличаване на неравенството. И все пак Голямата рецесия в крайна сметка ще сгъсти стъпалата на националната икономическа стълбица заради същите три фундаментални причини, поради които и Голямата депресия го направи. Защо? Първата е сривът на фондовата борса. Ясно е, че той засегна богатите семейства и тези от висшата средна класа, които притежават най-голямата част от акциите. Нещо повече - ще изчезнат хилядите високоплатени работни места на Уолстрийт, които през последното десетилетие помогнаха за увеличаването на дела приходи, течащи към топпечелившия 1%. Колкото и да не е за вярване, сривът ще помогне на много млади семейства. Акциите, които ще купят през идните години, вероятно ще се покачат много повече,отколкото биха го направили, ако Dow Jones продължаваше да е над ниво 14 000. Същото важи и за бъдещите покупки на жилища от онази една трета от семействата, която все още живее под наем. Втората причина е правителствената политика. Администрацията на Обама планира да увеличи данъците на заможните и да ги намали за всички останали (поне доколкото може да си го позволи), както и да предприеме допълнителни стъпки за свиване на неравенството. Франклин Делано Рузвелт направи нещо подобно и имаше успех. Разбира се, и двата фактора се свеждат до преразпределение. Едната група печели за сметка на другата. Да, много от онези от губещата страна са печелили доста добре през последните години, далеч по-добре от повечето американци. И въпреки това промяната не прави икономическия пай по-голям. Той просто се разпределя по различен начин. Ето защо третият фактор – образованието – е и най-важният от всички. Той може да направи пая по-голям и да го разпредели по-равномерно.