На визита в България е гръцкият министър на икономиката и финансите Георгиос Алогоскуфис – пак ще се обсъжда проектната компания за нефтопровода Бургас-Александруполис. Тая тръба, заради която гърците направиха пътека до Москва, а български министри бяха привиквани сума ти пъти, изглежда, влезе в задънена улица. И най-добре да си стои там. От петрола, който би текъл по нея един ден, ще спечелят гръцките корабособственици – защото флотилиите им не плават заради круизи. Печели и Русия, която знае – колкото повече техни тръби, толкова повече лостове от първи род. С тях може да преобръща както си иска политиките на държавите, през които минават. За България остава оцапан пейзаж. И съмнителната полза от някакви си 35 млн. долара – или малко повече. Срещу тях има толкова много вреди за държавата, че везните ще се преобърнат – още по-замърсен заради терминала Бургаски залив, пари за строеж на нефтопровода и охраната му, отчуждаване на земи, замърсено Черноморие... Така че най-добре да го няма изобщо. Няма икономическа спешност, която да го налага. Нищо, че се говори за тоя проект от 1979-а. Дано следващото правителство бъде обладано от разум и разтури договора. За днешните и фарът на Дедеагач да им светне – все тая! *Дедеагач е старото име на Александруполис от времето, когато градът е бил български – до 1944 г. По време на Руско-турската освободителна война там е вдигнат прочутият Фар на Дедеагач.