Маргарита Димитрова Едва ли някой особено се изненада, когато в сряда украинската компания „Смарт холдинг” обяви официално, че оттегля офертата си за българския металургичен комбинат „Кремиковци“. След края на няколко месечни тегави преговори засега остава бразилският гигант CSN, който обаче все още не е представил окончателното си предложение. Впрочем в деня, в който стана ясно, че украинците напускат играта, случайно или не се появи още едно име - „Финпроминвест“. Представители на компанията вече са се явили за разговори, съобщи икономическият министър Петър Димитров. Но уточни, че тепърва ще трябва да се проверява каква е тази фирма и дали наистина има сериозни намерения. Никак не му върви в последните години на металургичния гигант. Гордостта на социалистическа България е на път окончателно да отиде в историята. Но ако трябва да се напише историята на българското металолеене, със сигурност 90% от четивото ще бъде посветено на „Кремиковци“. Идеята за създаването на гиганта се ражда в средата на миналия век, когато само на двадесетина километра от София е открито рудно находище. Въпреки становището на тогавашната наука, че съдържанието на желязо в местната руда е малко и производството със собствени суровини ще е сложно и скъпо, надделяват мегаломанските амбиции на родните управници. А и защо не, когато големият брат СССР доставя реки от суровини. През 1963 г. е пусната първата доменна пещ. Заводът продължава да расте, стичат се работници от близки и далечни краища на страната, които създават цял металургичен град в предградията на столицата. Паметливи припомнят, че само преди две-три десетилетия комбинатът живееше в свой собствен свят, а съществуването на десетки хиляди семейства беше свързано с металургията. Но сантиментите нямат много общо с пазарното стопанство, в което се опитваме да живеем през последните двадесет години. Светът вече не е същият. Коренно различни са цените и на руските суровини. Металургичният гигант съвсем не се вмества в правилата за ефективност и екологичност. Трябва обаче да признаем, че години наред предприятието беше хранилка за знайни и незнайни фирми, свързани с политическата власт. Мнозина от българските новобогаташи дължат имането си на „Кремиковци“ и по-точно на шанса да бъдат на входа и на изхода му. Сбъркана формула плюс източване Това е тежката диагноза на гиганта, който не успява да стъпи на крака и след продажбата му за 1 долар през 1999 г. Но трансферът се оказа сделката на живота за Валентин Захариев. Той само за петилетка умножи инвестицията си на 125 милиона долара, продавайки фирмата на индиеца Прамод Митал. Злополучният нов собственик не вложи и лев в модернизация, защото му беше достатъчна конюнктурната печалба от безпрецедентно високите цени на металите. От две години обаче България е член на ЕС и правилата трябва да се спазват, включително екологичните. Когато купонът с цените свърши, а ЕК заплаши с наказателна процедура заради мърсотията, индиецът предпочете да се оттегли, оставяйки след себе си да зее огромна финансова дупка. В средата на миналата година Софийският градски съд обяви комбината в неплатежоспособност и откри процедура по несъстоятелност. По неокончателни данни задълженията са около 2 млрд. лева. Неуспешни и последни се оказаха опитите на украинския магнат Константин Жевагo да прави бизнес в българската металургия. След проблеми със синдиците той също предпочете да напусне играта. Основното производството спря заради липса на поръчки. Истината като изход от кризата Държавата обаче не се отказва от идеята си да запази комбината, въпреки че отдавна го поддържа на изкуствено дишане. Ще се търси инвеститор до дупка. Доста сложно ще е това занимание, особено при сегашната световна икономическа криза, когато цените на суровините се сриват като пясъчни кули. Да инвестираш в „Кремиковци“ днес е все едно да купиш фабрика на 9 септември. Не е без значение и въпросът колко е коректно към данъкоплатеца да се наливат държавни пари в каца без дъно. Много труден избор трябва да направи правителството. Наближаващите избори допълнително усложняват решението. Специалисти по PR обаче казват, че в кризисна ситуация най-добрият ход е просто да кажеш истината. Каквато и да е тя.