Питър Бейкър, New York Times Речта на президента имаше всички необходими атрибути да бъде годишното му обръщение пред Конгреса за състоянието на нацията. Но тъй като технически не беше, не се наложи Барак Обама да произнесе традиционните думи: „Състоянието на нашия съюз е стабилно.“ Защото, честно казано, не е. Това е година, в която претенциите и гордостта бяха оставени настрана и президентът обяви пред нацията, че нещата са излезли доста извън пътя. След това в продължение на почти час Обама търси начин да убеди ядосаната и разтревожена Америка, че периодът на криза всъщност е време за обогатяване на стремежите, а не за стесняване на хоризонтите. Между надеждата и реализма Младият нов президент награди с глас на младо доверие и надежда една публика, която до известна степен е по-малко уверена от всеки друг път още от времето, когато Обама е бил в началното училище. Той заложи популярността си на план, за който каза, че не само ще „рестартира двигателя на нашия просперитет“, но и ще трансформира страната, залагайки на „смели действия и големи идеи“. Докато се опитваше да балансира на границата между надеждата и реализма, очертаната от него визия бе всичко друго, но не и обединяваща. Идеите му за увеличаване данъците на заможните, реформата на здравната система и обрата на климатичните промени представляват една философска план-програма, която удря право в сърцето основните вярвания на неговите съграждани. И макар да заяви, че не вярва в „по-силното правителствено управление“, той предложи по-активистко управление, невиждано от Линдън Б. Джонсън насам. Обама се плъзна покрай неразбирателството си с републиканците, за да изиска по-широк мандат и да сграбчи „възможността, предлагана от това изпитание“. Макар да прокара огромен пакет за възстановяване на икономиката по време на първия си месец като президент, той не успя да създаде широкия политически консенсус, който търсеше. Затова речта му, предавана по всички национални телевизии във вторник, беше идеална възможност той да се превърне от лидер по закон в лидер на нацията. „Докато сме изправени на този кръстопът на историята, каза той от трибуната на Камарата на представителите, погледите на всички хора от всички нации отново са вперени в нас. Наблюдават ни, за да видят какво ще направим в този момент, чакат да поемем водачеството.“ Обама стигна дотук след редица действия – стимулиращ пакет на стойност $787 милиарда, програма за закрепване на жилищния пазар и операция за спасяване на банките, целящи повторното изправяне на крака на икономиката. И въпреки това лошите икономически новини продължават да ни обстрелват с неумолима сила. Най-големите банки в страната, изглежда, са на ръба на фалита. Пазарите се сриват. Потребителското доверие е паднало до рекордно ниски нива. Няма вероятност за възстановяване преди 2010 г., каза председателят на Федералния резерв Бен Бернанке във вторник, макар да се опитваше да потуши страховете от банкови фалити и национализации. Белият дом се надяваше да използва речта във вторник, за да вдъхне доверие у нацията, че предстоят по-добри времена. Затова и я сравни с беседите около камината на Франклин Делано Рузвелт в годините на Голямата депресия. След седмици на мрачно красноречие, целящо натиск върху Конгреса за приемането на стимулиращия план, Обама далновидно възприе по-оптимистичен тон с обещанието, че страната „ще излезе от тази криза по-силна отпреди“. В същото време Обама се присъедини към онези, които са разгневени на титаните от Уолстрийт и на безотговорните купувачи на жилища, уверявайки, че той също е ядосан. Изпълнителни директори, които си надуват заплатите с пари на данъкоплатците? „Тези дни свършиха“, заяви той. Помощ за банкерите, които въвлякоха всички в тази бъркотия? „Обещавам ви – заел съм се с това“, каза той. Обама се стреми към същия патриотичен отзвук, към който са прибягвали и останалите президенти в лоши времена. „Ние не се отказваме лесно“, обяви той. И добави, че „не можем да насочим гнева си или да обвиняваме за състоянието на икономиката политиците от онова време“. Президентът опита да представи случая като „не става въпрос за подпомагане на банките, а за помощ за хората“. Ако банките се стабилизират, поясни той, тогава кредитът ще потече отново и американците ще могат да получават заеми, за да си купуват коли и къщи. Алтернативата, предупреди Обама, е десетилетие на тежки страдания. Друг подход би бил просто да насърчи търпението, за да печели време, докато инициативите му започнат да се утвърждават. Вместо това Обама избра да използва неотложността на момента, за да прокара дневен ред, първоначално разработен във времена на по-добри икономически условия. Според него образованието, здравеопазването и енергийният сектор са съществено важна част от дългосрочното поддържане на достигнатото икономическо ниво. Дръзка визия Той не даде на програмата си гръмко, модерно име, като „Новия курс“ (на Рузвелт) или „Велико общество“ (на Линдън Джонсън). Нито дори „Новия договор“, който за кратко опита Бил Клинтън, но бързо изостави. Или пък хиперболизираното „Общество на собственици“ на Буш. Но в същото време оприличи програмата си на други програми, от други периоди на катаклизми, когато нацията е поела с огромни крачки напред – от разрастването на железопътната система по време на Гражданската война до закона G.I. Bill, който изпрати ветераните от Втората световна война в колеж. И сега, нека използвам думите на Обама, тази визия е дръзка, предназначена е за времена на изпитания. След като беше обсипан с аплодисменти и ръкостискания на излизане от парламента във вторник вечерта, сега Обама ще трябва да намери начин да осребри собствения си кредит на доверие в големи инвестиции.