Диана Йосифова Пред 2006 г. филмът на на Ал Гор „Неудобната истина“ спечели световните медии, световната публика и два Оскара. Цитирайки Марк Твен, кандидатът за американски президент казва, че проблемите не идват от нещата, които не знаем, а от нещата, които знаем със сигурност, но се оказват грешни. Точно такъв е случаят и с глобалната икономическа криза, пред която се изправя и България. В началото на седмицата президентът на Световната банка Робърт Зелик призна: „Някои банки в Западна Европа вече изтеглиха средства от поделенията си в Източна Европа“ - изказване доста “неудобно“ от гледна точка на големите родни трезори, рожби на западните гиганти. В същото време главният икономист на UniCredit Bank - Александро Профуно побърза да успокои напрежението: "Източна Европа не ни безпокои. Ние имамe ясна представа за положението в този регион, но смятаме, че има значително преувеличаване“. Когато фондовите пазари и банкерите мълчат В същото време борсовата търговия показва други тенденции. Акциите на UniCredti Bank, който е най-големият заемодател в Централна и Източна Европа, в последните седмици се сринаха до 12-годишно дъно, отчасти поради загрижеността на инвеститорите относно експозиции на банковата групировка в този регион и в развиващите се икономики. Ситуацията никак не е розова и при другите играчи на европейския пазар. Така се откроява въпросът - дали централите на големите банки ще се опитат да спасят подразделенията си на Изток или по-скоро ще се отърват от тях? От чисто финансова гледна точка няма логика трезорите да изтеглят рязко ликвидните средства от източните си рожби. Първо, защото свежите пари ще са само капка в морето на икономическата криза. Второ, капиталите ще бъдат за сметка на огромния обем собствени средства и инвестиции, които те направиха в региона за последните 15 години и които няма как да си изтеглят... Да не говорим за загубените пазарни дялове, човешки ресурси и т.н. Вариант пред големите финансови институции е да потърсят помощ от ЕЦБ, ЕБВР и другите европейски институции или да се надяват на рекапитализация от правителствата на местните си пазари. Така, като теглим чертата на икономическата логика излиза, че вместо да изтеглят капитали, на западните банки им излиза по-евтино просто да продадат поделенията си в региона. У нас индикации за подобна тенденция обаче няма. Поне засега. Топлата роднинска връзка Запад-Изток Освен това именно топлата роднинска банкова връзка Запад-Изток в последните години осигуряваше огромния финансов ресурс, с който оперираха българските трезори. И те естествено побързаха да го оползотворят, като се пуснаха по вълната на имотния бум. А кредитите за компании и физически лица валяха като из ведро. Сега обаче всеки средностатистически гражданин на републиката, желаещ заем, е усетил настъпилите промени в банковата политика на родните трезори. Промяната естествено бе мотивирана от глобалната финансова криза, която вече е факт и повлече в своя тайфун целия свят. Приемането на документите се точи със седмици и дори месеци, а обратният отговор за одобрение така и не идва. И колкото и топ банкерите ни да се кълнат, че пари ще има за всички, „неудобната“ истина е друга. Българските подразделения свиха кредитирането - стоят, държат парите си и чакат, вперили поглед в канчето на мама - дали и кога ще се изпразни то и дали и кога ще трябва да сипят своя дял в него. През това време тихомълком войната за кредитополучатели се пренесе на бойното поле на депозитите. Обяснението уж беше просто: апетитът за риск е почти нулев, а необходимостта от свежи пари крещяща. В крайна сметка, ако искат да оцелеят и да запазят кредитните си портфейли,рано или късно българските банки ще трябва отново да отвържат кесията си за домакинствата и бизнеса, естествено в по-умерени граници. Добрата новина все пак е, че родната банкова система поне засега пази фронта на финансовата стабилност. Така че не ни остава друго освен да си повтаряме Don't panic! ,както е казал Пътеводителят на галактическия стопаджия.