Кен Макдоналд The Times Системата ни за регулиране на пазарите и за преследване на борсовите престъпления е напълно разрушена. Ако ограбиш някого на улицата и те хванат, можеш само да отидеш в затвора. През последните години ограбването на нечии спестявания или пенсии най-вероятно ще ти осигури яхта. Как стигнахме дотук? Ами финансовата дерегулация без съмнение освободи голяма енергия и богатства на пазарите и това стана донякъде чрез отпускане на свобода на банкерите и финансистите. Но тази свобода има и друг ефект. Тя увеличи дистанцията между заможните и могъщи хора и агенциите, създадени да контролират тяхното поведение. Тъй като не предусетиха опасността, двете основни британски политически партии подкрепяха по-слабата регулация в продължение на много години. Сега, очевидно опетнени от миналите си погрешни преценки, те са твърде компрометирани в опитите си да намерят решения. Казано по-просто, скáлата на провала е илюстрирана от една фатална последица, която всички могат да видят ясно – твърде много хора и твърде много институции действат, като че са извън досега на закона. Фалшива строгост Във Великобритания си имаме и допълнително бреме – законодателите, които предпочетоха наказателното право да бъде надпревара по фалшива строгост дотолкова, доколкото строгостта не е твърде трудна за измисляне. И така, никой не обича терористите? Нека приемем множество тероризиращи закони, колкото по-сурови, толкова по-добре. Нека заключим лошите за колкото се може по-дълго време и по-дълго, преди да бъдат обвинени. Да спрем средновековното духовенство, лъкатушещо из таблоидите. Да спрем нецензурните комици, които оскърбяват хомофобните проповедници. Нека се преструваме, че, обявявайки агресията извън закона, ще направим света по-малко агресивен. Тази стратегия често създаваше полезни заглавия. Но не направи страната ни, както и никоя друга страна, по-добро или по-сигурно място за живеене. Тя не уважаваше начина ни на живот. Докара ни войната с тероризма и не улесни по никакъв начин спокойния ни и сигурен прогрес в бъдещето. Законодателите ни се движеха несигурно, сякаш пренебрегнаха факта, че онова, което е залог за добри политически маневри, невинаги е залог за добра политика. И не искаха да се заемат с по-сложните въпроси, които действително засягаха сигурността на човешкия живот. Беше по-лесно да се хвърлят все по-либерални заплахи към неясен и страховит враг. Във Великобритания никой не вярва, че банковата измама ще се преследва като престъпление. Но е изключително важно за закрепване на общественото доверие това да е така. Ако е имало измама в RBS или в която и да е фалирала банкова институция, ако е имало измамна продажба или корупция, или каквото и да е друго престъпно деяние, то трябва да се разкрие и накаже. Алтернативата е най-лошият възможен урок за националната ни съдба. Вярват ли хората, че това ще се случи? Не. И това е съкрушително и жлъчно заключение, което насърчава дълбок цинизъм по отношение на националните ни институции. Това е решаващото изпитание за всички модни приказки за ребалансиране на наказателното право в полза на жертвите, за всички приказки за обществена обвързаност и погване на нарушителите. Забравете параноичните дреболии за национални бази данни, лични карти и всички други изобретения на Министерство на вътрешните работи за подкопаване на свободите. Забравете красноречието и направете нещо полезно. Ако правителството наистина иска да защити хората, а не само да позира в рицарски доспехи, ето я възможността. Трябва ни финансова регулация и закони, които да внушават респект, а, когато е необходимо, и страх. Финансистите ще кажат, че това ще спъне предприемачеството. Но има причина за съществуването на регулацията и законите отвъд границите на страха, който могат да внушат. Те не са в противоречие със свободните пазари. Напротив, като един важен аспект от изпълнението на закона те подкрепят инициативата. Те съществуват, за да създадат среда, в която хората да могат да вземат решения, да си живеят живота и да работят уверено, със съзнанието, че онова, което притежават законно, няма да им бъде откраднато. Това е основата на всички закони и отсъствието му от нашите финансови пазари е шокиращо. Независима и силна агенция Затова ни трябва отделна могъща власт, която да заеме мястото на провалилата се надзорна Комисия за финансови услуги (FSA) и на приведеното в бойна готовност Управление за борба със сериозните финансови измами (SFO). Независима и силна, новата агенция трябва да поеме отговорността както за регулацията, така и за съдебното преследване. Тя трябва да има осведомена, експертна представа за това какви дейности трябва да регулира и какви дела да завежда в съда. И когато води дела, трябва да ги води правилно. Нуждае се от репутация, която казва, че регулацията трябва да бъде уважавана, както и че с точните доказателства и съвестни, справедливи дела съдебното преследване означава дълги години в затвора. Абсолютен провал е, че нямаме начин да уверим обществото, че това се случва и с финансовите престъпления в момента. И ето, тук се връщаме отново към законодателите. Доколко сериозно приемат те финансовите закононарушения? Разбират ли разрухата, до която водят? Колко пари ще вложат за разкриването им? Колко години трябва да е според тях присъдата? Наистина ли мислят, че една неграмотна майка на пет деца от някое село в Гамбия, използвана като муле за пренос на наркотици, трябва да излежи пет пъти по-голяма присъда от един измамник от Ситито? Нека намалим антитерористичните закони, както и тези, които атакуват правото ни да говорим честно и свободно. Нека спрем да тъпчем затворите с наркомани, клошари и умствено болни хора. Колко по-подходящо би било през 2009 г. да имаме още няколко закона, които да се изправят срещу умниците, дали всичко от себе си, за да оберат нашата икономика.