Стефан Ботев, член на Висшия адвокатски съвет На втория етаж на съдебната палата в София срещу девета зала има надпис: „Държавата се крепи на правосъдието“. Но за добро правосъдие са необходими и повече финансови средства. Когато законодателят приема бюджета на съдебната система, трябва да проявява по-голямо разбиране към нейното развитие. Например през 2006 г., когато започна работа Бюрото за правна помощ, за неговата дейност бяха нужни 1,5 млн. лв. За 2007 г. - 3 млн. лв. За 2006 г. - 6 млн. лв., които свършиха през септември и благодарение на министъра на правосъдието Миглена Тачева и на правителството бяха отпуснати още 3 млн. лв., за да може бюрото да работи. За сравнение ще посоча, че в Холандия Бюрото за правна помощ работи с бюджет от близо 300 млн. евро. Друг сериозен проблем на нашата съдебна система е състоянието на материалната база. Невъзможно е делата в Софийската съдебна палата да се провеждат в 24 заседателни зали. Преди години бях във Виена. Когато попитах полицая на входа на тамошната съдебна палата къде се гледа еди кое си дело, той ми отговори: „В 156-та зала, господине“. А у нас все по-често срещано явление е, когато сутрин адвокатът отиде в съдебната палата, да бъде посрещан с надпис: „Чака се зала!“ И така е не само в Съдебната палата. Така е и в сградата на Софийския районен съд. Недопустимо е в един кабинет да работят по трима съдии или прокурори. Министерският съвет трябва да изпълни ангажимента си да осигури сграден фонд за съдилищата и прокуратурата и в София, и в страната. Нашата адвокатура не е затворена за колегите от други страни Участвах в работната група, която подготвя действащия сега Закон за адвокатурата, който беше приет през юни 2004 г. Проучихме нормативната уредба на Гърция, Румъния, Чехия, Унгария. Още тогава съобразихме нашия закон с директивите на Европейския съюз, които се отнасят до дейността на правната защита. Българската адвокатура е модерна, тя е отворена и дава възможност както на адвокати, така и на адвокатски дружества от други държави - членки на ЕС, да практикуват както у нас, така и в своята страна. Например имам близка, която е адвокат и в Парижката, и в Софийската адвокатска колегия. Проблемът идва от това, както казва колежката Даниела Доковска, че има адвокати от други страни, които желаят да получат у нас повече права, отколкото в техните държави. Не може например адвокат от Великобритания, какъвто случай разглеждахме на предпоследното заседание на Висшия адвокатски съвет, да няма право да се явява на дела в съдебната зала в своята държава, а да иска да има това право у нас. Не може чуждестранни търговски дружества, които са регистрирани у нас, да се занимават и с адвокатска дейност. Винаги съм бил горещ привърженик и държа на идеята за чистотата на адвокатската професия. Да, има държави, в които се търпи адвокатът да развива някакъв друг бизнес, но у нас това е невъзможно. Защото търговците би следвало да бъдат изгонени вън от храма на Темида! Който държи на професията си, не протака делата Не мога да приема обвинението, че адвокатурата има вина за протакането на делата. И то на дела, към които се проявява висок обществен интерес. Имам наблюдения в други европейски държави, където такива дела също се разглеждат по три, четири, пет, шест години. И там не се поставя въпросът, че адвокатите ги забавят. Не бива да се забравя и фактът, че от всички дела, които се разглеждат, не повече от 28-30% са наказателни. А от тях не повече от 5-6% се гледат в София. И за тяхното отлагане не би следвало да бъде обвинявана Софийската адвокатска колегия. Не може един, държащ на практиката си, колега да се измъква от делата под предлог, че е болен. Много съжалявам, че у нас се появи явлението хора без юридическо образование и правоспособност, например служители в брокерски фирми да съставят договори за покупко-продажба. Това е и една от причините за съществуването на т.нар. имотни измами. Но с такива случаи трябва да се занимават компетентните органи като следствието и прокуратурата.