Трябват нестандартни инструменти срещу кризата
Предложението на БСК за осигуряване на stand by за 5 млрд. лв. е продиктувано от разширяването на икономическата криза, защото опасността в Западна Европа става по-голяма, отколкото в САЩ. Всички виждаме, че Исландия фалира, а ситуацията във Великобритания все повече се влошава.
Божидар Данев, председател на БСК
Предложението на БСК за осигуряване на stand by за 5 млрд. лв. е продиктувано от разширяването на икономическата криза, защото опасността в Западна Европа става по-голяма, отколкото в САЩ. Всички виждаме, че Исландия фалира, а ситуацията във Великобритания все повече се влошава.
Банковата система на страната ни не може да бъде отделна, тя е част от тези скачени банкови и финансови съдове. Което означава, че ако всички тези системи се срутят или изпаднат в тежко състояние, ще има огромни последици. Голяма част от трезорите майки са отпуснали немалка кредитна линия на дъщерните си поделения. Ясно е, че тези кредитни линии ще станат изискуеми от нашите банки, за да могат големите да се спасят. Това ще доведе до влошаване ликвидността на нашата все още здравословна банкова система. Затова предлагаме да се заделят 5 млрд. лв. или от резерва, който е достатъчно голям, за да можем да си го позволим, или да се договори едно споразумение с международни финансови институции за подобни пари, които да не се ползват. Да знаем, че ги има и в случай, че някоя банка изпадне в подобно положение, не да чакаме да се наредят хора на опашка пред нея, а превантивно да я захраним.
За осъществяването на тази цел има няколко начина. Първият - да се отпуска субординиран кредит при висока доходност на този кредит. Условието е трезорът да прекрати изплащането на дивидентите и мениджърките такси. Това ще доведе до оздравяване на банката и на нейната ликвидност.
Един от механизмите е държавата да упражнява тази дейност, но тя трудно ще успее да се вплете в управлението на финансова система. Затова има и друго предложение - и то е да се предостави ресурсът на Банката за развитие, която е 100% държавна структура. Именно тя да бъде инструментът, чрез който да се подават тези субординирани кредити, може и срещу закупуването на дялово участие в съответните трезори.
Виждаме, че във всички системи, изпаднали в криза, държавата се намесва. При нас няма да е точно национализация, защото Банката за развитие е 100% държавна, но тя е търговско дружество. Въпрос на преценка и разум е предложението да бъде прието.
За да очакваме приемането на подобна мярка, ще трябва правителството да направи анализ, който да обоснове нещата така, че те да бъдат разбираеми. Това, което България ще преживее, е че тя ще бъде подложена на
макроикономически натиск в две направления.
От една страна е дефицитът по текущата сметка и ще видим за първи път дефицит и по капиталовата сметка. Това ще стане, защото Европа е в криза. Финансовата й система е в още по-дълбока криза, за която все още няма небходимата гласност. Един от примерите за силна криза е Австрия, която се оказва, че има експозиция към т.нар. еmerging countries и е толкова висока, че представлява 70% от нейния брутен вътрешен продукт.
Нещата в Гърция, Швеция, финансовата система в Белгия, в Италия и в още други страни не вървят добре. Дойче банк предвижда спад от 9% на БВП. За Банк Аустрия, която е собственост на италианската Уникредит, се очаква да преживее един монетарен Сталинград. Редица икономики вече са в клинична смърт, като латвийската например.
Паралелно с тези негативни новини наблюдаваме редица стъпки, за да се оздравят икономиките, както и девалвация на валути на страни, които не са членки на еврозоната. Девалвация наблюдаваме при чешката валута, турската, румънската, полската, руската и други.
Но трябва и да се внимава, защото
България ще стане неконкурентоспособна
тъй като не работи с инструмента девалвация, заради валутния борд. Единственият начин да се противодейства, е да се мисли за нови инструменти.
Вариант в това отношение за укрепване на икономиката, е увеличението на ДДС. Но за да не се увеличи данъчното бреме към бизнеса, трябва да се намалят социалните плащания и да се занули корпоративният данък печалба. По този начин ще се получи баланс и ще осигурим защита на българската икономика от прекомерен внос. Ще се гарантира приход към бюджета, защото той спада. Това ще помогне и за осветляване на сивия сектор в условията на криза, защото там няма да имат сметка да рискуват и да плащат глоби при по-ниски социални плащания. Това е радикална мярка, но е разумна в период на такива световни сътресения.