Сп. "Нюзуик" Падащите цени на нефта породиха неочакван дипломатически "лъч на надежда" в световната рецесия, отслабвайки неприятелските режими. Каква разлика отпреди само половин година! Миналото лято, когато цените на петрола достигнаха най-високите си нива за всички времена - 147 долара за барел, същото се случваше и с високомерието на петролните царе. Владимир Путин изпрати руски танкове в Грузия, разкривайки амбицията си да възстанови господството на Русия над територията на старата съветска империя. В Иран президентът Махмуд Ахмадинеджад беше зает да клейми долара, обявен от него за "безполезен", и да обръща иранските резерви в евро. По същото време президентът на Венецуела Уго Чавес беше в Русия, за да договаря с Путин оръжейни сделки. Възходът на тези лидери беше тъмната страна на иначе златната ера на растеж в световната икономика. Благоденстващият свят беше жаден за петрол и нямаше друг избор, освен да купува най-вече от тях. Но не и сега. След като световната икономика се срина в рецесия, а намаляващото търсене смъкна цената на петрола до 37 долара за барел, триото Путин, Чавес и Ахмадинеджад започва да губи силата си. Империите, които те изградиха върху петрола, се оказват неустойчиви, уязвими за инфлация и безработица, а нарастващата политическа нестабилност застрашава личната им власт. "Високите петролни цени и богатството, натрупано от петрола, бяха променили геополитиката през последните години. Сега сме свидетели на пълен завой в обратна посока", казва енергийният експерт Даниел Йергин. Светъл лъч Упадъкът на петролните царе е неочакван светъл лъч в мрачната глобална рецесия. Барак Обама отправи покана за преговори към враговете на Америка, а Путин, Чавес и Ахмадинеджад реагират с изненадваща готовност, което до голяма степен се дължи на това, че цената на петрола вече не поддържа геополитическите им амбиции. Изведнъж тези дръзки противници на американския "империализъм" пожелаха да седнат на любезен разговор с новата администрация. Чавес, който често споменаваше Джордж У. Буш като "дявола", заяви, че иска да разговаря с Обама при условията на "равни права и взаимно уважение". Миналата седмица, на 30-ата годишнина от иранската революция, Ахмадинеджад обяви, че страната му е "готова за разговори". Въпреки че Путин продължава с регионалното "дрънкане на оръжие", негови приближени започват да подават приятелски сигнали. "Отношенията между Русия и НАТО трябва отново да влязат в нормалното русло", каза външният министър Сергей Лавров. Упадъкът е зашеметяващ. Петролните държави пострадаха по-силно от повечето останали страни от глобалната кредитна криза. И тримата бяха основали своята популярност на програми за финансирани от петрола социални разходи, продоволствени и енергийни субсидии и други облаги за обществото. Първоначалните бюджети за 2009 г., изработени на базата на всички тези разходи, приемаха, че цената на петрола ще остане между 86 и 100 долара за барел. Резултатът е, че падащите петролни цени заплашват не само икономиката, но и политическата легитимност на тези режими. Стремежът за запазване на социалните разходи надува дефицита и подхранва инфлацията (вече близо до тавана на двуцифрените числа) въпреки забавения растеж. "Морган Стенли" прогнозира, че тази година икономиката на Русия ще се свие с 3,5 процента, а тази на Венецуела - с 1 процент (съпоставими данни за Иран няма). И докато чужденците бягат от Русия по-бързо от който и да е друг нововъзникващ пазар, нейната фондова борса се срина повече от всяка друга по света - със 75 процента от миналото лято. Нищо чудно, че Путин, който съвсем доскоро - едва през май миналата година, си затваряше очите, докато шефове на големи западни петролни компании като "Бритиш петролиум" бяха прогонвани от руските им партньори, сега с всички сили се старае да съблазни чуждите инвеститори. Уникален шанс Поне в краткосрочна перспектива, падащите петролни цени (някои анализатори допускат 25 долара за барел) ще облекчат последиците от рецесията, както и заплахата от страна на петролните царе. Когато директорът на Националното разузнаване на САЩ Денис Блеър свидетелства в Конгреса, че глобалната рецесия в момента е най-голямата заплаха за сигурността на САЩ, която вече е довела до "нестабилност, макар и на ниски равнища" в приблизително всяка четвърта страна в света, той пропусна да спомене наличието на златен шанс. Това е шансът да се използва очевидната слабост на противника и да се преговаря с врагове, чиито вътрешни проблеми ги подтикват към компромис. "Лесно е да се пренебрегва ефектът от санкциите, корупцията или лошите финансови решения, когато петролните цени са трицифрени. Това става много по-трудно, когато печалбите престанат да текат", казва Вали Наср, неотдавна назначен в екипа на Ричард Холбрук, специален пратеник на Обама за Пакистан и Афганистан. А засега петролните пари изтичат навън от тези петролодържави.