Иван Р. Тодоров, «Политикъл кепитъл-България» Въпросът за разгръщането на дейността на допълнителното здравно осигуряване е пряко свързан с възможните стратегии за преструктуриране на българското здравеопазване. Поради тази причина напоследък сериозна дискусия предизвикват различните мерки за активизиране на дейността на частните фондове. Една тема разбуни разгорещен дебат в експертните среди през последните седмици – предложението за трансформирането на здравноосигурителните фондове в застрахователни, което в комбинация с гарантиране на повече сигурност за тях и демонополизация на НЗОК да даде панацея за реформа на родното здравеопазване. Според здравните специалисти, понастоящем клиничните пътеки се покриват средно на около 55% от публични средства за здравеопазване – комбинация между пари от осигурителни вноски и трансфери от държавния бюджет Това води до факта, че голяма част от гражданите са поставени в условията да доплащат останалата сума по различните медицински дейности, за да получат адекватна грижа. Според различни оценки общите нерегламентирани плащания на ръка по размер са приблизително равни на публичното финансиране. В бюджет 2008 г. например за здравеопазване бяха заделени 4,2% от БВП или над 2,250 млн. лв. От 1999 г. насам частните разходи за здравеопазване нарастват от близо 35% до около 45-50% понастоящем. С други думи можем да предположим, че миналата година в България за здраве са изхарчени общо близо 4,5 - 5 млрд. лева, което е над 7% от БВП. Възниква въпросът щом пациентите у нас плащат от джоба си почти същата сума като държавата, защо те не преминават към частно здравно осигуряване, което да поеме част от тази тежест. Истината е, че на този етап поради редица законодателни недомислици и несъвършенства на пазара на здравни грижи частното осигуряване все още не може да се конкурира успешно с държавното. Засега просто не е оставено поле за неговото развитие. Пред активизирането на частните фондове стоят две основни пречки. Първата е широкият пакет от здравни дейности, които на хартия се финансират изцяло от НЗОК. Частните осигурители не могат да предложат много по-различни пакети от тези на касата. На второ място, широкият пакет се свързва с регламентираното в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) положение, че за дейностите по него не може да се доплаща. Законово не е оставена ниша за действие на частните фондове за предлагане на допълващ пакет от услуги. Няма какво да се допълва, след като всичко уж се покрива от касата. Лансираната идея за преструктуриране на здравноосигурителната система чрез превръщането на частните осигурителни дружества в застрахователни страда от няколко недостатъка. На първо място, съществува опасност това преструктуриране да бъде извършено по познатите командно-административни прийоми, които да осигурят поток на значителни средства само към 3-4 фонда от съществуващите близо 20. Няма съмнение, че тези фондове ще са близки до определени партийни централи. На второ място, привържениците на тази идея у нас заявяват, че новите застрахователни фондове ще бъдат заставени да пренебрегват фактора „риск“ в своята дейност. При застраховането дадено лице заплаща застрахователна премия, изчисляваща се на базата на риска, който то носи. Трябва да се запитаме какви застрахователни компании ще бъдат сегашните здравни фондове, щом те ще бъдат принудени да работят против природата на подобни дружества. При застраховането не може да има уравниловка по отношение на риска. Не би било адекватно застрахователната премия на един възрастен човек, страдащ от диабет, който вероятно ще има много повече предвидени и непредвидени разходи за поддържане на здравословното си състояние, да бъде същата като на един здрав млад човек, който може през цялата година да няма нужда от никакво лечение. На трето място, се пренебрегват някои от основните принципи на здравното осигуряване. Един от тях съдържа в себе си идеята за солидарността. Застраховането обаче се извършва на базата на съвсем различна философия, при която солидарността е изместена на заден план, ако въобще се взима под внимание. Това е подходящо за развити здравноосигурителни системи с добре функциониращи частни осигурителни дружества на базата на принципите на пазара и свободната конкуренция. В България засега не е ясно как ще бъде осъществен плавно този преход, след като до момента в нашата солидарна осигурителна система, ако изключим държавното финансиране, бюджетът за здравеопазване се “пълни” основно от вноските на лицата с по-големи възнаграждения. Не е изяснено и кой ще поеме застраховането на гражданите, които няма да имат тази финансова възможност, и на какъв принцип ще се дължат вноските от хората с по-големи доходи. На четвърто място, предлага се увеличаване на гаранционния фонд, който се поддържа от здравноосигурителните дружества за защита в случай на фалит. Тук трябва да се спомене, че освен вноски по този фонд според ЗЗО всяко здравноосигурително дружество трябва да поддържа и здравноосигурителни резерви, сред които е т.нар. запасен фонд. Според тези изисквания колкото повече членове има едно здравноосигурително дружество, толкова повече неговите резерви се увеличават От тук опасността от фалит, който да застраши клиентите на подобно дружество, е много малка. Настояването за прекалено голям размер на гаранционния фонд изглежда несъстоятелно. То просто явно почива на сравняване между здравното и пенсионното осигуряване. При пенсионното базисната идея е, че тези средства се събират днес, а ще се използват в необозримо бъдеще. При здравноосигурителната система обаче парите се събират всеки месец и текущо се харчат. От тази гледна точка в единия случай имаме нужда от сериозни гаранционни резерви, а в другия поддържане на големи резерви означава единствено замразяване на средства, които могат да се използват за здравни дейности. Вероятно целта на поддържане на наднормени резерви в здравноосигурителната система е насочена към желание да се злоупотребява по непрозрачен начин с тези средства. В крайна сметка може да се твърди, че цялата идея за демонополизация на НЗОК, преминаваща през трансформиране на здравноосигурителните дружества в застрахователни с повишаване на гаранционните им средства, цели единствено защита на едри партийно-корпоративни интереси. Това едва ли ще бъде в полза на реформата на родното здравеопазване, която трябва да е в полза на българските граждани и пациенти. В крайна сметка именно партийните интереси държат реформата в политическия фризер толкова дълго време.