New York Times Откакто светът започна да затъва все по-дълбоко в икономическия потоп, Китай промени имиджа си. Първо беше валутен манипулатор, а сега е източник на така нужното потребителско търсене. На форума на Г-7 през уикенда финансовите министри протегнаха приятелска ръка към страната, която събра толкова много критики в последните месеци. Финансовият министър на САЩ Тимъти Ф. Гайтнър не се поколеба да поздрави Китай за $585-милиардния пакет със стимули за икономиката, рязко сменяйки острия тон, с който наскоро го разкритикува пред Конгреса за неохотата да позволи скок на китайския юан. „Горещо приветстваме стъпките, които Китай предприема за засилване на вътрешното търсене, както и за решимостта му да проведе реформа на валутния курс в бъдеще“, заяви Гайтнър на пресконференция в събота. Неговото мнение бе споделено в комюникето на Г-7 от събота, в което пише още, че „се очаква юанът да повиши стойността си в ефективни срокове“. Отчаяна необходимост Бързата промяна показва колко скоростно се пренареждат политическите позиции в условията на обща икономическа беда. Тя обаче е и поредното доказателство за все по-отслабващата роля на Г-7. Вече е ясно, че бързо развиващите се икономики като Китай, Индия, Бразилия и Южна Корея, които са част от Г-20, но не и от Г-7, ще играят решаваща роля за генериране на покупателната сила, от която глобалната икономика отчаяно се нуждае. Срещата на Г-7 този уикенд беше и първата официална задгранична визита на Гайтнър като финансов министър. След като планът му за спасение на банките получи буреносно посрещане във Вашингтон, той може да бъде извинен, че се чувстваше като на съвсем навременна кратка почивка. Академичната и професионалната кариера на бившия президент на Федералния резерв на Ню Йорк е преминала в изучаване и прилагане на международните фискални политики. И двудневните дискусии с финансовите министри от Г-7 в Рим на тема оздравяване на глобалната икономика бяха точно по негов вкус. Естествено, както може да се очаква от среща на представители на толкова различни икономики, имаше и различия в мненията. Появиха се сигнали, че влошаващите се европейски икономически данни са причина за появата на пукнатини в единството на лидерите от Г-7. В тази обстановка Гайтнър бе атакуван с въпроси от своите колеги относно мерките от новия щатски план за икономическо стимулиране, които се смятат за твърде протекционистки. Министрите коментираха, че липсват ясни подробности, и изразиха загриженост за дълга, с който ще се финансират разходите. Конкретни мерки за борба със световния спад обаче почти не бяха очертани, макар във финалната декларация групата да спомена за засиленото инжектиране на ликвидност и подсилването на балансите на банките. „Няма бързо лекарство“, каза британският финансов министър Алистър Дарлинг. На хартия Америка никога не е имала финансов министър, който да е по-подготвен за ролята на водещ оратор по международните финансови въпроси. За разлика от почти всички свои предшественици новият министър е добре ориентиран - лично, академично и професионално,за ситуацията извън границите на родината му. Като у дома си На една от официалните вечери Гайтнър, който е ветеран в разговорите на международно ниво, държа емоционална реч, в която подчерта уважението си към консултативния процес. „Той говори от сърце“, казва служител на финансовото министерство, добавяйки, че министърът не е имал готова реч, а минути преди нея е нахвърлял кратки бележки. „Беше ясно, че се чувства като у дома си.“ Когато обаче се стигна до подчертаване на важността на координирана стратегия за стимулиране на икономиките, Гайтнър се връщаше към бизнеса. Повечето лидери бяха съгласни с нуждата от увеличаване на правителствените разходи, но въпросът за тяхното финансиране остана спорен, както се случи и в САЩ. Миналата седмица италианският министър на финансите Джулио Тремонти, който беше и домакин на Гайтнър през уикенда, коментира в „Кориере дела Сера“ плана за икономическите стимули, изготвен от администрацията на Обама. „Ако проблемът е в свръхдълга, не е разумно да предписваме като лекарство още дълг, независимо дали той ще е публичен или частен“, пише Тремонти, като нарича този подход „американския начин“. Италия е една от най-задлъжнелите страни в Европа с дълг, надхвърлящ годишния БВП. Националният дълг на САЩ беше 40% от БВП в края на 2008 г., но от Moody’s Investor Service очакват процентът да се покачи до 60% към 2010 г. заради рецесията и разходите по правителствените програми за спасяване на цели сектори и стимулиране на икономиката. Разгорещена бе и дискусията относно клаузата „Купувай американското“, включена в гласувания от Конгреса план за стимулиране. Защитната клауза важи за черната металургия и производствените стоки. Президентът на Световната банка Робърт Б. Зелик заяви, че е подчертал пред министрите колко е важно да запазят световната икономика отворена и да не допускат протекционистките грешки от 30-те. „Клаузата „Купувай американското“ е много опасна“, твърди той. Гайтнър бе дипломатически предпазлив и по двата въпроса в заключителната си пресконференция, на която подчерта и ангажимента на американското правителство към отворения пазар, но и нуждата от олекотяване на все по-тежкото дългово бреме на САЩ. „Трябва да покажем на света, че можем отново да балансираме ресурсите и разходите си, заяви той. Това е изключително важно.“ Гайтнър успя да запази самообладание дори пред пороя от въпроси за плана за спасение на банките: „Трябва да побързаме с изграждането на широката рамка, но и да сме сигурни, че тя ще работи.“ Въпреки светкавиците от фотоапарати и пороя от агресивни въпроси финансовият министър, изглежда, бе открил онова спокойствие, което му липсваше при по-ранните му публични изяви във Вашингтон, когато обяви плана за банките, но отказа да отговаря на въпроси. Сега гласът му бе по-дълбок и овладян, а усмивката - по-самоуверена. След края на въпросите от съботната пресконференция той изчака няколко минути, преди да се отправи с бърза крачка към самолета, който щеше да отведе