Марчела Абрашева, „Галъп интернешънъл“, специално за „Класа“ ГЕРБ продължава да води в предизборните предпочитания на българите с малка преднина пред БСП. Това сочат данните от току-що приключилото социологическо проучване на ББСС «Галъп интернешънъл», проведено през февруари по поръчка на в. «Класа». Ако изборите са днес, 24% твърдят, че ще пуснат червена бюлетина, срещу 21 % за ГЕРБ. ДПС и «Атака» запазват позициите си, твърдо влизащи в следващия парламент със 7-9% всяка, без промяна спрямо януари. Изглежда обаче, че ако СДС и ДСБ успеят да се договорят бързо за предизборна коалиция, шансовете им за по-голяма електорална тежест нарастват. Данните очертават приблизително следната картина: o Поотделно СДС и ДСБ събират по около 2% електорална подкрепа. Това би могло да означава 4% от гласовете при поне 50% избирателна активност. Тоест и двете десни формации са на ръба за влизане в следващия парламент при самостоятелно явяване. Поне към момента. o o За евентуална коалиция ДСБ-СДС твърдят, че ще гласуват 5%. Окуражаващата вест за десните политици не е в единия процент отгоре, той е твърде минимален статистически. А във факта, че една такава дясна коалиция най-малкото не изглежда да води до масов отлив на лоялни светлосини или тъмносини привърженици. Коалициите се правят с надежда 1+1 да се окаже равно на 3, не на минус 1. В случая 1+1 изглежда равно поне на 2, което е нелоша стартова позиция. Определящите себе си като десни избиратели продължават да вярват, че обединеното дясно може и ще спечели повече. И на изборите, и в управлението. «Продължават», защото в последните два парламентарни периода /от 2001 г. насам/ основните десни формации си разменят реверанси в навечерието на изборите, след което обаче до истински брак все не се стига. Затова обстоятелството, че и през февруари 2009 г. цели 39% от всички българи са убедени по принцип, че заедно десните могат повече, е едно малко чудо. Ако днес у нас има някакъв контекст, в който «коалиция» не е мръсна дума, то това е «дясна коалиция». Тя поне изглежда нещо изначално добро. На въпроса обаче «Вярвате ли, че реално ще стане», отговорът е»: «Не съвсем.» На десните симпатизанти им се иска да вярват, че е възможна дясна коалиция, в която участващите встъпват убедено, доброволно и равнопоставено. Като в идеалния брак. Ако вярваме на афоризмите, той е стабилен и смислен само ако бракуващите се гледат не един в друг, а в една посока. В този смисъл, ако десните се впуснат сега в публични спорове кой ще носи парите, кой ще гледа децата и как точно да се изписва общото фамилно име – по азбучен ред, с тире или другояче – рискуват отново да разочароват публиката. Също очакването е въпросната дясна коалиция да се случи тук и сега, а не след месеци размяна на анонси и срещи. Ако СДС и ДСБ са убедени, че гледат в една посока въпреки всичките си реални различия, не би следвало да има чак толкова неразрешими въпроси. Поне в очите на масовия избирател. Факторът време е наистина ключов. Данните не оставят никакво съмнение, че да одобряваш по принцип дясна коалиция и да отидеш да гласуваш реално за нея, са две доста различни неща. Обявяването на дясна коалиция само по себе си няма да предизвика удвояване на гласуващите за нея. Необходимо е и убеждение, че тя е трайна, че си струва. Не за да реши в последния момент въпроса за минаване на 4-процентната бариера. Това вероятно ДСБ и СДС могат и поотделно. А за да се бори десницата да бъде много по-значим по тежестта си фактор в следващия парламент. Изследването е проведено в началото на февруари, национално представително е и обхваща 1001 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.