Георги Велев След месеци на преговори все пак украинската компания „Смарт груп“, която иска да оперира в „Кремиковци“, представи своята конкретна оферта за комбината. Оказа се обаче, че няма кой да я разгледа. И министерството, и облигационерите са вперили поглед и чакат меморандума на доведената от министър Петър Димитров бразилска компания CSN. Но докато облигационерите обясниха, че все още не са разгледали офертата, от икономическото ведомство категорично заявиха, че дори не са получили предложението. Обратна е тезата на „Смарт“ - оттам официално казаха, че са представили офертата си пред най-големите кредитори, каквито са именно държавата и бондхолдерите. Интересен е текстът, записан в плана на украинците. Те обещават, ако придобият комбината, да изплатят част от старите задължения и да предоставят още акции на най-големите кредиторите от обновения „Кремиковци“. С две думи – държавата и облигационерите да споделят риска на „Смарт груп“ в опита да се възстанови металургичният гигант. Освен поемане на общата отговорност обаче това означава, че някой ще трябва да покрие и старите дългове на компанията, а съдът е определил, че става дума за близо 2 млрд. лв. И логично възниква въпросът: кой ще е този луд, който ще даде толкова пари в условия на криза? Държавата? Но това всъщност сме всички ние - данъкоплатците. А ние не желаем да се закопават толкова много пари във фалирало и замърсяващо околната среда дружество, което освен всичко друго е и построено на възможно най-неподходящото място. Затова и вероятно от икономическото министерство, което представлява държавата в този казус, мълчат за предложението. Само бондхолдерите заявиха, че офертата на „Смарт груп“ частично покрива интересите им. Ами ако и CSN предложат подобна оферта, какво ще се случи тогава? За момента компанията все още работи върху предложението си. Не е лишено от логика предположението, че и следващата оферта ще съдържа желание за споделяне на риска. И тогава остава въпросът: коя оферта ще предпочете правителството? Много трудна задача! След като самата държава обяви, че дълговете на гиганта надхвърлят 900 млн. лв., сега е редно също държавата да си каже последната дума, защото решението засяга интересите на 7 милиона българи. Инвестиции в скрап Не бива да се забравя колко трагично е състоянието на комбината – почти всичко вътре (каквото е останало след разграбването през годините) е амортизирано и трудно може да се възстанови. Доменните пещи освен една, която претърпя основен ремонт, и коксохимът буквално се поддържат на „изкуствено дишане“. И то благодарение на това, че ток и синьо гориво в комбината не са плащани от месеци. Агонията, изглежда, ще продължи за сметка на държавните НЕК и „Булгаргаз“ и в крайна сметка на гърба на данъкоплатците, които по принуда плащат за това безумие. Къде се скриха синдикатите? Логично идва въпросът къде изчезнаха така дейните синдикални лидери, които протестираха и почти с натиск вкараха преди половин година инвеститор в комбината. Отново се заканиха, че ще има протести още на 10 януари, но после по необясними причини ги отложиха. Трябва ли да разбираме, че и самите синдикати вече не се вълнуват особено от бъдещето на „Кремиковци“? Или просто „божията ръка“ им нареди да не протестират, защото ще забавят преговорите. А хората от кварталите около комбината и самите работници с умиление си спомнят доброто старо време, когато се произвеждаха рекордни количества продукция. Но те едва ли знаят, че металургичният мастодонт още от соцвремето отчиташе минимални печалби при повишаващи се дългове. На практика се решаваха малки и временни проблеми, без да се гледа в перспектива. Сегашните, последните всъщност преговори за комбината, изглеждат все по-безкрайни. Толкова дълго се точат, че ако някога свършат, никак не се знае дали изобщо ще е останало нещо за придобиване. Като включим глобалната икономическа криза, все по-ясно се очертава изходът - че изход за „Кремиковци“ всъщност няма.