Reuters Първото, на което се учат младите икономисти, е да правят разлика между номинални и реални променливи – едните са изразени посредством съвременни парични стойности, а другите чрез стойности, коригирани спрямо инфлацията. Цена на петрола от $50 за барел например има различно значение през 1980 г. и 2009 г., тъй като в промеждутъка инфлацията неизменно е понижавала покупателната способност на валутата. Всъщност един от първите уроци по икономика е, че реалните стойности са по-важни от номиналните, тъй като „парите са було“ (ако използваме израза на австрийския икономист Йозеф Шумпетер). Цените имат голямо значение, защото изпълняват сигнална и разпределителна функция, като насърчават предлагането и насочват търсенето. Важни са относителните, а не абсолютните стойности. Опасна заблуда Ако всички цени и заплати се удвоят, няма да има никаква промяна в разпределението и количеството на производството и потреблението, тъй като относителните цени остават непроменени. Съсредоточаването върху номиналните стойности може да ви вкара в опасна заблуда – да вярвате, че покупателната способност или богатството са се увеличили само защото са изразени в повече единици от една обезценена валута. Когато в края на всеки месец американското Министерство на търговията публикува актуализирания си доклад NIPA, инвеститорите се съсредоточават върху реалния ръст на БВП, коригиран спрямо равнището на инфлация. Трудно ще намерите номиналните му стойности върху електронните табла за търговия или пък в прессъобщенията на министерството. Сигурно си мислите, че това няма никакво значение, тъй като нас ни интересува единствено размера на производството, броя на колите и жилищата, а не тяхната продажна цена. Това изобщо не е така. Съществува група важни взаимовръзки в икономиката, която почти винаги се изразява в номинални, а не реални стойности – дългът. Ако доходът на домакинствата се удвои в номинални стойности и същото се случи с цената на представителната потребителска кошница, покупателната способност не се променя. В същото време обаче пада наполовина делът от дохода на домакинството, който отива за обслужване и погасяване на стари задължения. Цените имат две функции. Статичната се изразява в разпределението на ресурси между производителите и потребителите, а динамичната – в генерирането на приходи, спестявания и поток от плащания по заемите. За статичната функция важни са реалните или, иначе казано, относителни цени. За динамичната обаче по-голямо значение имат номиналните цени, тъй като те определят устойчивостта на договорите за фиксирани задължения. Номиналният ръст на БВП замира Номиналният приход или иначе казано паричният поток, получен от домакинствата, определя колко лесно те могат да погасят фиксираните си в номинални стойности задължения. Същата зависимост е валидна и за способността на компаниите да изплатят дълговете си във фиксирана валута. На най-общо равнище номиналният БВП е в известен смисъл националният паричен поток и от него зависи колко лесно ще й е на икономиката да поддържа обща дългова структура, фиксирана в номинални стойности. Ръстът на номиналния БВП става изключително важен, особено когато дълговете са на високо равнище. Реалният ръст на БВП е силно променлив и спадът му е нещо обичайно по време на рецесия. Реалното производство е отбелязало спад в общо 37 тримесечия след 1947 г. (около 15% от цялото време) и се е покачило в 207. Ръстът в номиналния БВП, изчисляван като сравнение с предходното тримесечие, показва, че номиналното производство е намаляло едва 13 пъти от 1947 г. насам. Последният подобен спад е в третото тримесечие на 1982 г., а предходният е чак през далечното четвърто тримесечие на 1960 г . От края на 60-те досега относително високите равнища на инфлацията поддържат растежа на номиналния БВП дори когато в реални стойности той се свиваше заради цикличните рецесии. Дори по време на дълбоките рецесии през 70-те и 80-те номиналният БВП се увеличаваше, тъй като спадът в реалното производство бе категорично компенсиран от относително високото ниво на инфлация при цените и заплатите. Силно засегната бе покупателната способност на пострадалите от безработицата домакинства и на фирмите, които се сблъскаха с драстичен спад в търсенето на продуктите им. В много случаи се стигна до изземване на жилища и до банкрути. Мнозинството от домакинствата обаче останаха заети на трудовия пазар, а компаниите претърпяха умерен спад в търсенето. За тях инфлацията върху заплатите и цените продължаваше да действа с нестихваща сила, номиналните им парични потоци растяха и ставаше все по-лесно да изплащат дълговете, натрупани през предходния бум. Комбинацията от падащо производство и покачващи се цени, известна като стагфлация, обикновено се разглежда като възможно най-лошия вариант за икономиката. Така е, ако изключим капана на дефлацията на дълга. Стагфлацията през 70-те и 80-те направи така, че за повечето хора реалната тежест на дълга да остане поносима или дори малко да се облекчи въпреки рецесията. В тежко положение бяха най-вече малцинството работници, изгубили препитанието си, и фирмите, станали неплатежоспособни. За останалите инфлацията продължи да увеличава номиналните парични потоци и капацитета за обслужване на дълга. Силният и траен ръст на номиналния БВП между края на 60-те и края на 90-те до голяма степен бе резултат от постоянната инфлация. До средата на 60-те (по-конкретно през 40-те и 50-те) нивото на инфлация бе много по-ниско и ръстът на номиналния БВП варираше много повече, като за периода 1947-1960 г. десет пъти дори бе отрицателен. В съвременния свят, където инфлацията по принцип е по-ниска, рискът от отрицателен номинален БВП е по-голям. В четвъртото тримесечие на 2008 г. номиналният БВП се сви за пръв път от 25 години. Инфлацията, която на практика бе нулева, не бе достатъчна, за да компенсира спада в производството в реални стойности (-0.9% в сравнение с предходното тримесечие). По всичко личи, че производството ще падне още повече през първото, а може би и второто тримесечие на 2009 г., а инфлацията при цените вероятно ще стане отрицателна. Ето защо на някакъв етап от първото полугодие на 2009-а ръстът на номиналния БВП ще стане отрицателен спрямо същия период на миналата година. Това ще е първият такъв случай от 1961 г. насам.