Михаил Рангелов Преди два дни от в. „Класа” поискахме отговори на няколко въпроса от финансовото министерство. А именно по какъв начин и защо държавата ни е била ощетена при доставката на катери за ИА „Морска администрация” (ИАМА). И какво е принудило фирмата, спечелила конкурса, да наеме билбордове срещу входа на Министерския съвет, за да им бъде обърнато внимание на напълно нормалните искания да си получат парите за свършената работа. От финансовото министерство отговориха, че причината държавата да не си изпълни задължението е, че от ОЛАФ били направили проверка и от ЕК са били спрели финансирането. Съответно затова не е платено на производителите вече доставената стока. А в същото време от друг държавен орган – “Морска администрация”, декларираха, че независимо че катерите не са тяхна собственост, ако се наложи, ще ги използват. Да се полъжем малко На пръв поглед в обяснението на финансовото министерство има логика. Разбира се, ако беше истина. За най-голямо съжаление на държавните чиновници българските журналисти имаме изключително дразнещия навик да ровим по нещата, които ни карат да се съмняваме в нещо. И в момента, в който получихме обяснението на МФ, че от ЕС са ни спрели парите, в “Класа” беше писмото на националния ръководител на програма ФАР Димитър Ивановски, с което той уведомява ЕК, че той самият се отказва от европейските средства и ще плаща катерите от националния бюджет. И съответно при нас бе и писмото, с което от ЕК ни уведомяват, че няма никакви проблеми това да стане. Въпреки това от МФ вече година не плащат доставката. И в общи линии са в положението на пътен полицай, който седи и пита с влажен поглед шофьора на спряната кола: “А сега какво ще правим?”. Въпросът в конкретния случай не е чия е вината, а защо държавните чиновници, допуснали това, седят още на топло в кабинетите си, вместо да търсят работа на свободния пазар. В една нормална държава, като ти спрат европейските средства заради некомпетентност и корупция, си подаваш оставката. Ако си пуснал проект, по него е сключен договор и от Брюксел ти кажат, че той е негоден, пак си подаваш оставката. Независимо дали си виновен, или просто си оказал слаб контрол. Наистина ли е толкова сладък държавният кокал, господа ръководители на националните програми? Страхът от медиите е голям Страхът от медиите си е голямо шубе, обича да казва един колега. И може би затова вместо да си посипят главата с пепел, виновните за европровала предпочитат да го скрият. Именно затова и българското общество научи за еврошамара, който сме получили с няколко месеца закъснение. И то благодарение на медиите. В стремежа си за самосъхранение самият зам.-министър Ивановски се е молил на няколко пъти ощетения производител на катерите да не раздухва случая, като е прехвърлил вината върху другарчетата си – зам.-министъра Кирил Ананиев и ръководителката на звеното за финансово договаряне Христина Белева. Което си е постъпка като за детска градина. И телефонните разговори са достигнали до ЕК и ОЛАФ, които внимателно наблюдават целия проект, така че в случая и резилът за страната ни е пълен. Провалите болят повече, когато са били крити Това, което Ивановски и компания в момента не могат или не искат да разберат, е, че колкото повече крият провалите си, толкова повече те болят, когато излязат по страниците на някой вестник, в радиоефира или на телевизионния екран. А в крайна сметка управляващите ние сме ги избрали, за да бъдат наши представители, а не за да си правят на държава в държавата. И заради това, че Димитър Ивановски и неговите подчинени не са си свършили работата, ще платим всички. От джоба си. По 42 стотинки на човек. Само за 1 проект, при положение че още 22 бяха спрени заради подобни гафове. А тези пари може да не са нищо за един зам.-министър, но са много за един гладен пенсионер или сирак в дом за деца.