Надежда Бочева 200 кметове от европейски градове взеха в свои ръце промените в климата и решиха да поемат лична отговорност за парниковите газове и строежа на екоинсталации. Те подписаха споразумение в Брюксел на 10 февруари, с което се ангажират за една година да изготвят планове с реалистични мерки, в които например да се посочва как и с колко ще намалят въглеродните емисии. Дотук всичко изглежда като едно добро пожелание. Но според експерти споразумението на кметовете е най-амбициозната инициатива, въведена през 2008 г. от Европейската комисия. Ето и някои от населените места, в които местната власт работи за устойчиво енергийно развитие: Торино, Хайделберг, Лион, Рига, Кьолн и Гренобъл. Всеки български град може да участва но до края на миналата година от нашата страна нямаше такива заявки. Амбициозните европейски градоначалници са решили не само да постигнат целите на ЕС за намаляване на емисиите на въглероден двуокис с 20%, но и да ги надминат. Тук може да бъде зададен въпросът – защо местната власт трябва да се захваща с възобновяеми енергийни източници? Доколко кметът на един малък град може да въздейства върху промените в климата? И първият от отговорите – екорешенията се отразяват положително не само на околната среда, но и на бюджета на общините. Европейските кметове, подписали споразумението за устойчива енергия, отчитат, че местните власти заемат много сгради, които използват значителни количества енергия и тук могат да се направят много икономии. Десетки училища, кметства, болници и поликлиники в България се топлят на нафта, просто защото сме наследили старите инсталации. Според експерти от Асоциацията на българските енергийни агенции обаче 80% от енергийните разходи на местната власт отиват именно за такова скъпо отопление. А поне 100 общини в планинските и полупланинските райони могат да използват остатъците от преработката на дървесина, да намалят разходите за парно на кметства, болници и училища, да снабдяват домакинствата с постоянна топла вода и да елиминират скъпото отопление на мазут. Топлината от инсталациите на нафта е два пъти по-скъпа от парното в Банско, където 45 обществени и частни сгради се топлят от централа на дървесен чипс. По подобни инсталации се работи и в Ихтиман и Хасково. Предприемчиви кметове от Етрополе, Чепеларе, Якоруда и Ардино също се интересуват от подобни проекти. Такива решения могат да са част от по-големи проекти за ремонти. В Панагюрище например се подготвят да изградят малки локални инсталации на биомаса в сградите, тъй като са изчислили, че това е по-ефективно от изграждането на по-голяма централа. Там отоплението в три училища ще се подобри като част от по-голям проект, тъй като общината е спечелила 5 млн. лв. за цялостния основен ремонт от еврофондовете. Още една причина общините да участват в екопроекти – и местната власт, и бизнесът могат да спечелят от публично-частното партньорство Кредитните линии на ЕБВР за инсталации, захранвани с възобновяеми енергийни източници, включват и безвъзмездни грантове. Европа обаче насърчава частния бизнес и затова подобен грант може да се ползва само ако мажоритарният собственик на дружеството е частна фирма, твърди Иван Хиновски, председател на Българския енергиен форум. Нищо не пречи обаче общините да се включат, макар и с миноритарно участие. И третата причина. Планинските ни градове залагат много на развитието на туризма. Черните пушеци от комините на хотелите едва ли ще увеличат броя на скиорите. А хората, които живеят целогодишно там, имат правото да искат от своите кметове по-чист въздух. Накрая един добър пример – във френското село Тресиер вече няма къща без слънчеви панели. След като един от жителите сложил соларната инсталация на покрива си, 80 негови съседи решили да не останат по-назад. И не спрели дотук. Всички къщи се обединили и изградили инсталация на биомаса, за да се отопляват с парно, вместо с печки във всяка къща. Засега Тресиер е номер едно в Европейската лига за възобновяема енергия – шампионат за въвеждането на екоинсталации, в който и България се включи преди 2 дни.