В. "Ню Йорк таймс" В първото си телевизионно интервю от Белия дом за базирания в Дубай информационен канал „Ал Арабия“ президентът Обама зарови томахавката: Войната с тероризма свърши. Да, глобалната битка под мотото "Който не е с нас, е против нас", така наречената "дълга война", в която свободолюбивият Запад се изправи срещу неразличимите сили на злото, обхващащи всичко от „Ал Кайда“ до елементи на палестинското национално движение под етикета "ислямофашизъм", приключи. От значение е това, което остана несвършено: разгромяването на терористичните организации. Това не е война, а стратегическо предизвикателство. Отказът на новия президент от приетата от Буш след 11 септември доктрина е сериозен пробив. Той не решава нищо, но открива пътя към сближаване със захвърления от дълго време в лагера на "противниците" мюсюлмански свят. Манихейската пропаст на противопоставянето не би могла да доведе до нищо добро в Израел и Палестина, Афганистан или Иран. Буш обичаше да прави разлика между терористите и умерените, свободолюбиви мюсюлмани във въображението му. Обама прави едно много по-важно разграничение: между онези, които са твърдо решени да разрушат Америка с насилие, и другите, които просто не я харесват, имат различно мнение или са разочаровани. Важен идеологически скок В наши дни голямото мнозинство на мюсюлманите по света попада във втората категория. Обама правилно използва арабска телевизия, за да приведе доводите си пред тях. Тонът му беше поразително различен. Той беше изискан, почтителен, самокритичен и уравновесен там, където администрацията на Буш беше безцеремонна, дръзка, превзета и едностранчива във възприетата от нея политика "Израел никога не греши". Обама заяви, че задачата му е да убеди мюсюлманите, че "американците не са ваш враг" и да убеди американците, че уважението към мюсюлманския свят е жизнено важно. Обама изтъкна, че целта му е да служи не само на американските интереси, но и на интересите на обикновените хора (разбирай мюсюлманите), страдащи от "бедност и липса на възможности". Това е важен идеологически скок за един американски лидер – от приетата след края на Студената война доктрина за американското лидерство към нова доктрина на приобщаването, продиктувана от глобализацията; от "вземащия решенията" до нещо като "главен посредник". Светът се промени и сега се поддава само на убеждаване, не и на диктат от страна на американците. Сигурно е, че в отношенията с Иран, както и с останалите страни от Близкия изток, ще има трудности. Терористите ще ни атакуват. Обама ще бъде отричан. Тони Блеър, сегашният пратеник за мир в Близкия изток, веднъж се изказа по следния начин: "Единствената причина за пробива ни в преговорите в Северна Ирландия беше, че им отделихме такова внимание и време, че всяка дреболия, която вървеше не както трябва,а всичко, което можеше да се издъни, рано или късно се издънваше – през цялото време беше управлявана и коригирана.“ Той описа преговорите така: "Винаги, когато не можем да ги доведем докрай, трябва да ги ръководим, докато можем да започнем отново да разплитаме възела." Буш имаше погрешната идеологическа основа. Обама я поправи, като сложи край на войната с тероризма. Сега предстои тежката близкоизточна задача на "решаване–ръководене–решаване". Тя ще изисква постоянното внимание на президента. По БТА