През октомври миналата година Исландия стана страната, претърпяла най-тежкия икономически срив в мирно време. Властите отказваха да понесат отговорност, но масовите протести в крайна сметка доведоха до оставката на правителството на 26 януари, което бе първото, станало жертва на глобалната криза. Преди няколко години исландците решиха, че икономическото им бъдеще е в банковото дело. Те приватизираха и дерегулираха своята банкова система и със силна правителствена подкрепа банковият сектор стана 10 пъти по-голям от икономиката. Банкерите и правителството успешно превърнаха Исландия в един гигантски хедж фонд насред северната част на Атлантическия океан. Лесно бе да се намерят модели за подражание - в други малки страни като Люксембург и Швейцария банките носят просперитет. Исландците обаче забравиха, че тези страни имат вековен опит в управлението на банки и свързаната инфраструктура, а Исландия - по-малко от десетилетие. Мажоретки на банките Исландците разполагаха с всички банкови регулации на Европейския съюз заради членството в Европейското икономическо пространство. Това, което не успяха да въведат, бе необходимият надзор, или изпълнение на банковите регулации. Правителството, централната банка и финансовият регулатор на моменти, изглежда, се държаха като мажоретки на банките, а не като отговорни органи на властта. В крайна сметка си платиха за надменността. Банките започнаха да изпадат в затруднения, като взимаха кредити от други банки и решиха, че отварянето на спестовни сметки с високи лихви във Великобритания и други страни в Европа е добра идея. Исландските банки използваха европейски вложители, за да осигурят ликвидността, която не можеха да получат от по-добре информираната банкова система. Това се случи, преди глобалната криза да стане сериозна. Банките в Исландия бяха обречени да се сринат заради прекаленото поемане на рискове, неадекватното управление и слабия правителствен надзор. Те пропаднаха, когато глобалните финансови пазари станаха изключително нестабилни миналата есен. Кризата предопредели хронологията, но не и последвалите събития. Дълго преди краха на банките имаше предостатъчно предупреждения, че нещо не е наред. Чуждите правителства се безпокояха все повече и призоваха исландското правителство да се захване с проблема. Не знаем защо исландското правителство не стори нищо. Може би заради отричане на проблема с надеждата нещата да се оправят. Както казват исландците: "Всичко ще се нареди." Може би правителството заложи на евентуално възкресение, но загуби играта. Огромни съкращения Ако исландското правителство се бе заело с надвисналите провали на банките по-рано миналата година, можеше да започне да спира дейността им по системен начин. Евентуалните загуби щяха да са по-малки и вложителите нямаше да изгърмят напълно. Очевидно Исландия щеше да е в много по-добро състояние от сега. В крайна сметка банките се сгромолясаха миналия октомври, официалният курс се срина заедно с тях и правителството прокара извънредни законови мерки, за да се опита да спаси страната. Обърна се към Международния валутен фонд (МВФ) и той осигури значителни кредити, главно за поддържане на обменния курс. Бяха въведени строги мерки за контрол на курса с пълната подкрепа на МВФ. Това обаче бе само началото на проблемите. И домакинствата, и фирмите бяха теглили заеми в голяма степен в чуждестранна валута и със срива на курса те видяха как дълговете им скочиха неимоверно. Исландия внася повечето стоки, така че, когато курсът се срина, цената на предметите от първа необходимост скочи. Същевременно голям брой фирми имаха тежки затруднения. Много компании вече бяха фалирали и настъпиха мащабни съкращения. Заплатите бяха замразени или дори спадаха като номинална стойност. Очаква се икономиката да се свие с около 10 процента тази година, а тенденцията ще продължи и догодина. Правителството влезе в кризата със сравнително нисък дълг, но после бе натоварено с огромни задължения заради срива на банките. Рязко спадат приходите от данъци, расте търсенето на социални услуги, като помощи за безработица. Трудно е с точност да се изчисли сегашният дълг на правителството, но според приблизителните оценки той далеч надминава годишния брутен вътрешен продукт. Ако правителственото финансиране не бъде поставено под контрол, може да се стигне до неплатежоспособност на Исландия. Мрачно бъдеще До събитията през тази седмица правителството не е поело отговорност за кризата. То заяви, че разполага с подходящите хора, за да извади Исландия от кризата. В крайна сметка по тяхно мнение кризата е причинена единствено от глобалния кредитен крах и поемащите рискове банкери, а не от действията на правителството. Жителите на Исландия обаче мислят другояче. От октомври миналата година се организират мащабни протести, които набраха инерция през последните седмици. Протестиращите искат поемане на отговорност - виновните за кризата да подадат оставка. В същото време подкрепата за правителството в социологическите проучвания бе под 25 процента. В крайна сметка натискът стана твърде голям и правителството падна. Предстои мрачно бъдеще. Ще бъде сформирано някакво временно правителство, което да управлява до произвеждането на избори. Според прогнозите бившите коалиционни партньори - консерваторите от Партията на независимостта (ПН) и Социалдемократическия алианс (СА), ще понесат тежко поражение, а основната опозиционна партия - крайнолявото Движение на зелените, води в проучванията. Исландия вероятно ще понесе нови икономически трудности през идните месеци. Ако успее да сформира стабилно правителство и да се заеме адекватно с икономическите затруднения, икономиката ще започне да се подобрява догодина или през 2011 г. Тя е базирана до голяма степен на износа и с по-ниски обменни курсове е вероятно експортът и туризмът да са главни двигатели на бъдещата икономика, а не банковото дело.