В. "Тан" В Брюксел предписанието е предстоящият на 8 февруари референдум в Швейцария за продължаване на действието на споразумението с ЕС за свободно движение и за разширяване на обхвата му с България и Румъния да бъде коментиран колкото се може по-малко. И не само за да бъде уважаван суверенитетът на Швейцария. Какво мисли Европа по-малко от две седмици преди двустранната среща на 8 февруари за водената в Швейцария кампания „за“ и „против“ продължаването на действието на споразумението за свободно движение? Отговорът може да бъде чут в царящото мълчание по най-високите етажи на Европейската комисия и на Съвета на министрите. "Нашите швейцарски събеседници ни дадоха ясно да разберем, че колкото по-малко сянката на Брюксел се появява в този дебат, толкова по-добре ще бъде", ни призна преди няколко дни в белгийската столица един дипломат от ЕС. Това мълчание обикновено е придружено от забележка за "дълбокото уважение към суверенитета на Швейцария" от страна на Европейския съюз. Разбирайте: и дума не може да стане да бъде оставено впечатление, че хулената от Швейцарската народна партия (ШНП) "еврокрация" се опитва да повлияе на изхода от гласуването... При все това, като се замислим по-добре, причините за това мълчание не се свеждат очевидно само до уважаването на свободния избор на швейцарците. Дълбока пропаст Защото чрез това гласуване европейските институции знаят, че се оглеждат в огледало. Оглушителният провал на 12 юни миналата година на референдума в Ирландия за Договора от Лисабон - единственото по рода си народно допитване по въпроса в 27-те страни - членки на ЕС, показа колко дълбока остава пропастта между възприятията на европейските граждани и проповядваните от Брюксел ценности пет години след историческото разширяване от 1 май 2004 г. Репутацията на Румъния и България, колкото и невярна да е тя, също е рана. Непрекъснатите призиви за въдворяване на ред, отправяни от Европейската комисия към двете най-нови членки на ЕС заради техните постоянни проблеми с корупцията и лошото управление, показват, че тяхната интеграция остава в някои области... непълна. "Нека бъдем ясни, румънците, така както и българите, нямат добра репутация", продължава нашият събеседник. "Това е несправедливо, но в ЕС много популистки политици биха нахлули безцеремонно в тази ниша, ако им се отвореше възможност за референдум, подобен на този на 8 февруари." Това мълчание от страна на ЕС е най-сетне "разбираемо" по една друга причина. Макар че възприетият сега от Швейцария подход по подписването на двустранни споразумения сектор по сектор смущава функционирането на европейския механизъм и макар че мнозина в Брюксел смятат, че Европейското икономическо пространство (ЕИП), в което влизат и Норвегия, Лихтенщайн и Исландия, е единственото подходящо средство за уреждане на отношенията с трети страни, конфедерацията си запазва имиджа на надежден партньор. Наистина взискателен, но устойчив и преди всичко разумен, когато изникнат сериозни препятствия. Но унищожителната клауза, която несъмнено ще доведе, както прогнозират в Брюксел, до отменяне на част от двустранните споразумения, като по този начин ще отвори вратата за едни рисковани за Швейцария преговори, е всичко друго освен залог за имиджа или лесно заменимо правно уреждане. Мълчанието на ЕС с други думи има стратегическа стойност: "Да не кажеш нищо, това означава да оповестиш чрез празнотата, че няма план Б", обобщава един депутат от Европейския парламент. Липсата на думи, погледната от Брюксел, издава липсата на алтернативи.