Светослава Кръстева, анализатор, “Пълитикъл кепитъл - България” Газовата криза у нас временно приключи и това вече не е новина. Към настоящия момент актуалната тема са отчетите на бизнеса за загубите, които претърпя от двуседмичното спиране на газовите доставки за България. Две седмици, в които Москва и Киев не можаха да намерят пресечна точна на видими или невидими интереси, а истерията беше завладяла по-голяма част от мръзнеща Европа. Спирането на газовите доставки обаче е добър повод да се разгледат всички възможности за оптимизиране на енергийния пазар както в български, така и в европейски мащаб, в това число оптимизиране по цялата верига – от доставката и преноса на енергия във всичките й форми до потребителското ниво. Интерпретациите за това, реклама за кой точно алтернативен път за доставка на горива се оказа миналата вече криза, са много. Но ситуацията дава повод, макар и страничен, да се обърне внимание на една не толкова популярна в България тема, каквато е либерализацията на енергийния пазар у нас в синхрон с целия Европейски съюз. Може би за незаинтригуваните от темата „либерализация” и „енергиен пазар” в едно общо изречение звучат като химера. Но нека си припомним датата 1 юли 2007 г., когато в целия Европейски съюз зазвучаха фанфарите за именно започващата от този ден задължителна либерализация, касаеща всички потребители. Въпросът е колко от абонатите на някое от ЕРП-тата в България днес са наясно, че според европейските разпоредби отпреди по-малко от две години те са в правото си, ако условията на техния доставчик на еленергия не ги устройват, да го сменят? Със сигурност са малко, но дори и този малък процент добре информирани по енергийните въпроси българи де факто нямат възможността да се възползват от правото си на свободен избор. Малко предистория Темата за либерализацията на енергийния пазар буди поводи за национална гордост по няколко причини. България спази изискването от 1 януари 2007 г. големите промишлени абонати да купуват ток от доставчик по избор. Народните представители приеха промени в Закона за енергетиката, според които от сакралната дата 1 юли 2007 г. всички потребители имат правото да сключват сделки за доставка на електрическа енергия по свободно договорени цени и освен това да избират също така свободно доставчика на електроенергия. Постулати са, но нека ги повторим – либерализацията на който и да било сектор води до някои безспорно позитивни последици, а именно: създаване на конкуренция, която пък неминуемо води до повишаване на качеството на предлаганата услуга, от една страна, а от друга – до намаляване на цените или поне до наличието на преференции и бонуси за потребителите (справка – пазарът на мобилните оператори). Нека горното не прозвучи като носталгичен зов по цените, отмервани в стотинки. Но очевидно риторичен е въпросът кой точно български абонат на някое от ЕРП-тата може да се похвали, че може с няколко молби, заявки и прочие постъпления да премине към конкурентен доставчик (справка – отново мобилните оператори, които пред строгия и заплашителен взор на ЕС най-накрая си свършиха работата). Чудно тогава защо вездесъщата и строга Еврокомисия още мълчи и пести по отношение на страната ни критики и заплахи за санкции поради несъстоялата се либерализация. Може би защото в самия Евросъюз тя трудно си пробива път поради множество спорове, а, не на последно място, и поради различни от потребителските интереси. През 2008 г. България смело се нареди сред група от осем държави (заедно с Австрия, Германия, Гърция, Франция, Люксембург, Латвия и Словакия), които оспориха европейското изискване компаниите, обслужващи абонатите на електроенергия, да разделят активите си. Целта на това изискване беше всеки от доставчиците на еленергия да се обособи в няколко нови компании, всяка от които с ресор отделна част от веригата, свързваща производителя с абоната – пренос, търговия и т.н. В групата на осемте оспорващи това изискване държави най-силно се чуха гласовете на Германия и Франция и очакването, че те ще повлияят на крайната ситуация, не беше лишено от резон. Все пак те са едни от големите и силни икономики в Евросъюза, а освен всичко друго енергийните гиганти E.ON и RWE са германски. И точно когато всички очакваха Европа да „клекне”, се случиха две ключови неща. Първото, което не оказа кой знае какво влияние, беше подкрепата на Европарламента за изискването за разделение на бизнесите на компаниите. Второто обаче се оказа ключово, може би защото успя по хитър начин да „извие ръцете” именно на корпоративните гиганти, чиито интереси изглеждаха най-засегнати от изискването на ЕС, касаещо либерализацията на енергийния пазар. Съюзът заведе антикартелни дела именно срещу немските E.ON и RWE, което пък послужи за пример на останалите енергийни мастодонти как ЕС може да намери такъв изход от ситуацията, при който агнето определено няма да е цяло, но вълкът (в лицето на евроизискванията) ще е сит. Въпреки тази хитрина обаче последните новини по темата никак не са обнадеждаващи. Последното европейско решение е големите компании да запазят правото си да притежават както фирми за търговия, така и такива за пренос на електроенергия. Условието е те да подлежат на наблюдение от специално създадена за целта агенция. А на въпроса, кога в крайна сметка ще се случи реалната либерализация на енергийния пазар в европейски мащаб, отговорът изглежда един – когато на Франция и Германия това стане изгодно. Заключенията от случилото се в областта на енергетиката в европейски мащаби през последните години са няколко: 1. България формално си свърши работата. Бяха въведени необходимите промени в съответната нормативна база, които да подготвят почвата за неслучилата се към момента либерализация. 2. Същевременно с това страната ни за първи път от доста време се присъедини към лагера на „победителите” в лицето на държавите - членки на ЕС, чиито интереси индиректно бяха защитени чрез запазването на преференциите за енергийните гиганти, базирани на техни територии. 3. Също така за първи път от много време България не чака Евросъюзът да ни шамароса, за да изпълни дадено изискване, касаещо правата на потребителите. Всъщност от настоящото състояние на ЕРП-тата у нас може да се заключи, че те са провели сухи тренировки за предстоящата (в необозримо бъдеще) либерализация – дейностите им вече са разделени в отделни, макар и подопечни на един център, компании. 4. Извеждането на общи европейски интереси и оттам политики е неимоверно трудно занимание, което в някои сектори, какъвто е енергетиката, звучи като почти невъзможна инициатива. Защото въпреки бодряшкото звучене на мотото на Евросъюза „Единни в разнообразието”, когато интересите не са еднакви, трудно може да се случи и уеднаквяване на политиките. Обобщението на всичко изложено дотук изглежда така: На въпроса: „Кога потребителите у нас ще се радват на регламентирани по техен вкус отношения с компаниите, които им доставят електроенергия?”, отговорът е един: „Когато Европа каже”. И малко след това...