Мохамед Халаф Би Би Си пусна първия сателитен канал на арабски език преди месеци, за да създаде алтернатива на катарската „Ал Джазира”, която вече се превърна в трибуна на различни фундаменталистки и националистически организации с антизападни идеи. Преди седмици тръгна в ефир версия на сателитния канал на персийски език, който цели да се разпространява западната гледна точка и западната култура сред широката общественост на Иран. От почти три години наблюдаваме ожесточена битка между Запада, от една страна, и Русия – от друга, както и сред самите арабски религиозни и политически организации за спечелване на зрители в района. САЩ пуснаха в ефир телевизионен канал АL-HURA (”Свободна”), Русия пък се „отчете” с 24-часов сателитен канал на арабски език, носещ името „Русия днес”. Франция се включи в надпреварата със специален канал на арабски. Последна реагира „Евронюз”, която също обаче направи своя версия на езика на пророка Мохамед. Със свои собствени телевизионни канали отдавна разполагат и антизападни организации, като ливанската терористична организация „Хизбула” (телевизия „Алманар”) и палестинската „Хамас” (”Ал Кудас“). Голямо предизвикателство В Иран пък новинарският канал на арабски се нарича „Ал Алем”, има и десетки други канали, финансирани от различни групировки, които пропагандират антизападни идеи. Стартът на Би Би Си на персийски език представлява голямо предизвикателство пред иранците, независимо от това дали симпатизират на официалната власт или пък на опозицията. Това е така, тъй като наблюдателите считат, че професионалното ниво и политическата риторика на Би Би Си биха довели до объркване на картите в медийното пространство на Иран. Опозицията разполага с повече от 30 сателитни канала, финансирани от различни фракции – от либерали, левичари, националисти, монархисти – които се излъчват от САЩ. В програмната схема присъстват разнообразни предавания – новини, филми, музикални програми и дискусионни студиа, разискващи вътрешната политика на Иран. Всички те обаче не могат да се сравняват с британците нито по технически, нито по професионални възможности. С появата на персийската Би Би Си официалните медии в Иран са изправени пред огромно изпитание, тъй като държавните телевизии се ползват с изключително нисък кредит на доверие и хората търсят алтернативни източници на информация. Властите не успяха да спечелят войната срещу сателитните чинии, които по едно време бяха забранили. Според официалните данни хората, които въпреки това използват сателитни чинии, сега са около 35 на сто. Дни преди да стартира персийската версия на Би Би Си, иранският министър на културата Сапфар Хермеди съобщи, че каналът няма да получи разрешение да излъчва в страната. Министерството издаде официално становище, забраняващо на местните журналисти всякакво сътрудничество на канала, който бе наречен „империалистически“. Министърът на разузнаването на Иран Гулам Хюсеин Мохсени бе по-нападателен, окачестви канала като „заплаха за сигурността на Иран” и се закани да вземе необходимите мерки за справяне с него. Безпокойството в държавата на аятоласите е част от по-ранни предупреждения, че Западът стартира курс към „нежна война” за предизвикване на културна промяна, която ще доведе до „оранжева революция” в Иран, каквато вече видяхме в Украйна. Ирански парламентаристи твърдят, че най-опасната война в момента е медийната и добавят, че западната система за масови комуникации цели радикална промяна сред новите поколения, които са разбрали, че това е най-добрият начин за свалянето на ислямския режим в страната. Говорителят на Би Би Си Майк Гарднър определи отношенията с иранските власти като сложни. Кореспондентите на британски канали понякога получават разрешения за провеждане на интервюта с техни ръководители, но когато отиват там, не могат да достигнат до тези хора. Медийните среди очакват, че началото на този канал ще бъде спокойно и няма да предизвиква проблеми, защото ще опитва да привлича като гости хора, близки до иранските власти, за да участват в дискусионните предавания. Каналът се подготвя всъщност за най-важните събития през този сезон, а именно президентските избори в Иран, които са планирани за лятото на 2009-а. Проблемът е обаче, че телевизията няма да може да изпрати там свои кореспонденти след забраната на властите за разпространението й в Иран. Медийните експерти са единодушни, че Би Би Си на персийски е успешен проект с всички технически и професионални възможности. Това увеличава шансовете за успех за максимално кратко време. Британското информационно присъствие в Иран датира от времето на Втората световна война, когато Би Би Си бе успешен инструмент срещу германското влияние и трибуна за мобилизиране на хората, за да се противопоставят на шаха – съюзник на Хитлер, и да се възцари проанглийски настроения му син Мохамед Реза. Деликатността и страховете на Иран от този канал произлизат от това, че на Техеран му се налага да се противопоставя на телевизия – институция със 70-годишен опит в работата с иранското общество. Преди години арабският зрител нямаше друга алтернатива освен официалните медии, пропагадниращи режима и постиженията му. С глобализацията и развитието на информационните технологии зрителят е сред море от сателитни новинарски телевизии, които може да гледа последователно, и единственото, което му трябва, за да види интересното за него, е едно дистанционно.