Обама смята бързо да затяга финансовите правила

Администрацията на президента Барак Обама планира бързи мерки за затягане на американската система за регулация на финансовия сектор. Властите съобщават, че ще предприемат мащабни промени, сред които въвеждане на по-строги федерални правила за дейността на хедж фондовете, рейтинговите агенции и ипотечните брокери.
Стивън Лабатон, New York Times Администрацията на президента Барак Обама планира бързи мерки за затягане на американската система за регулация на финансовия сектор. Властите съобщават, че ще предприемат мащабни промени, сред които въвеждане на по-строги федерални правила за дейността на хедж фондовете, рейтинговите агенции и ипотечните брокери. Друг ключов елемент е по-сериозният надзор върху комплексните фискални инструменти, които бяха в дъното на икономическата криза. Подробностите от програмата на новото правителство се проследяват по последните интервюта на представители на властта, процедурите по одобрение на новоназначените членове на екипа, както и от последния доклад на международен комитет начело с Пол А. Волкър, който бе посочен и за председател на Съвета за икономическо възстановяване към кабинета на Обама. Регулаторен чадър Докладът основно акцентира на това, че много големи компании и финансови инструменти, които до този момент не са били подлагани на щателно наблюдение, трябва да бъдат поставени под по-широк регулаторен чадър. Според вътрешни източници това изискване е било прието от администрацията за неин водещ принцип. Някои от тези цели ще изискват законодателни мерки, а други трябва да бъдат постигнати с помощта на регулаторни рамки, изготвени от някои федерални агенции. Висши служители на екипа твърдят, че биха желали правилата да елиминират конфликта на интереси в рейтинговите агенции, които даваха отлични инвестиционни оценки на онези екзотични и несигурни финансови инструменти, от които започна пазарният срив. Проблемът е, че компаниите плащат на агенциите, за да им съдействат за структуриране на финансовите инструменти, които пък впоследствие същите тези агенции трябва да оценяват. „Докато не оправим този модел на компенсации, няма да успеем да разрешим конфликта на интереси и хората ще продължават да нямат доверие в надеждността на рейтингите“, каза Мери Л. Шапиро в речта си, преди да бъде одобрена от Сената за председател на Комисията по ценните книжа и фондовите борси (SEC). Номинираният за финансов министър Тимъти Ф. Гайтнър сподели същите мисли в писмените и устните си свидетелства пред Комисията по финанси към Сената. Приближени до новия екип казват, че ще предложат нови федерални стандарти за ипотечните брокери, които емитират не особено надеждни кредитни книжа и би следвало да играят под надзора на щатските власти. Едно от предложенията е да се разшири ролята на SEC при надзора и регулацията на защитните стандарти по ценните книжа, гарантирани от ипотеки. Кабинетът подготвя законопроект, според който деривати като суаповете за защита от кредитен риск (онзи вид застраховки срещу просрочване на кредита, които бяха в центъра на финансовия погром) ще бъдат търгувани посредством централна клирингова къща, вероятно на една или няколко фондови борси. Така на регулаторите ще им бъде доста по-лесно да надзирават движението и употребата на тези рискови инструменти. Според запознати предложенията се опитват да решат най-дълбоките регулаторни проблеми и нередности, разкрити от урагана, помел пазарите. Сред тях са разхлабеният правителствен контрол на финансовите институции и кредиторите, слабият мениджмънт на риска от страна на банките и другите финансови компании, създаването на екзотични финансови инструменти, които не бяха адекватно гарантирани от компаниите емитенти, както и рисковото и безотговорно кредитно поведение на много собственици на жилища, чиито домове сега са доста по-евтини от ипотеките по тях. „Вярвам, че регулаторната ни система не успя да се справи с появата на нови рискове, казва Гайтнър в отговор на въпросите, публикувани в петък от сенатора демократ от Мичиган Карл Левин. Сегашната финансова криза разкри поредица от сериозни пропуски във федералната регулаторна система.“ Натиск над Белия дом Промените в регулацията са основна част от големия пакет мерки, които новата администрация подготвя за борба с кризата. Друга част, която се очаква да бъде публикувана в най-скоро време, ще разкрие стратегията на правителството за ремонт на потрошената банкова индустрия. Наскоро Конгресът одобри отпускането на втория транш от $350 млрд. от Програмата за облекчаване на проблемни активи (TARP). Белият дом е подложен на силен натиск от политическите партии и от пазара да разясни как възнамерява да управлява програмата. На Капитолия са доста изнервени, защото очакват, че на правителството ще му се наложи да похарчи повече от отпуснатите му $350 млрд. Планът на новия екип вероятно ще акцентира върху редуцирането на запорите върху имоти на граждани, преразглеждането на програмата за спасение на банките и изкупуването или емитирането на гаранции, които да спрат влошаването на активите, отблъскващо частните инвеститори от банките. Представителите на властта уверяват, че ще побързат с изпълнението на програмата за финансова регулация. Законът за спешна икономическа стабилизация, гласуван миналата есен, изисква от Белия дом да даде регулаторни напътствия на Конгреса до 30 април. Администрацията обаче смята да внесе законодателните и регулаторните предложения още по-рано. Обама ще се отправи на първото си пътуване извън страната за срещата на лидерите от Г-20 в Лондон на 2 април. Според запознати дотогава кабинетът му трябва да е готов с подробностите по регулаторните реформи. Екипите се мъчат вече почти година да установят как по-добре да надзирават финансовата система и особено големия брой неуспешно контролирани компании. В плана за регулаторни реформи, който финансовият министър Хенри М. Полсън изнесе миналия март, се предвижда широка консолидация на банковите и финансовите агенции, включително сливане на Комисията за ценните книжа и фондовите борси (SEC) и Комисията по търговия на стокови фючърси (CFTC). Това обединение не влезе в актуалния проект. Друга част от реформите, като изискването за регистрация на хедж фондовете към SEC, за да може тя да ги надзирава отблизо, са в рязък контраст с политиките на администрацията на Буш. Много хедж фондове вече доброволно се регистрират и подчиняват на регулаторните изисквания, но предишната власт твърдо се противопоставяше на призивите да направи регистрацията и по-строгия надзор задължителни.

Станете почитател на Класа