Мила Григорова Около една трета от българите са редовни потребители на интернет, а близо 70% от младежите на възраст 18-25 години са почти всеки ден онлайн. Това показват данните от последното национално представително изследване на ББСС „Галъп интернешънъл“, проведено в първите седмици на новата година. Употребата на компютър и интернет се припокрива у нас – на практика липсват компютърно грамотни хора, които да не използват глобалната мрежа. За това спомагат и сравнително големият брой интернет доставчици, и конкурентните цени на услугата, а също и все пак напредващото, макар и с бавни темпове, свързване на училищата и университетите към мрежата. Употребата на интернет е силно зависима от възрастта и социалния статус. 68% от хората между 18 и 25 години използват интернет поне няколко пъти седмично. Процентът се движи обратно пропорционално с нарастване на възрастта на респондентите и стига 9% редовни интернет потребители сред над 55-годишните хора. Материалното положение също е силен фактор за това до каква степен те са допуснати до света на глобалната мрежа – над 80% (!) от хората, живеещи над средното ниво в страната, влизат в мрежата поне няколко пъти седмично. Преобладаващата нагласа на пълнолетното население (независимо дали използват интернет или не) е, че интернет дава много и че разширява хоризонта на потребителите. В подкрепа на това заключение идва фактът, че повече от половината българи са на мнение, че интернет не е по-опасен от външния свят. Помолихме респондентите да оценят доколко опасен е интернет за възрастните хора по скала от едно до десет, където 1 означава „Изобщо не е опасен”, а 10 – „Изключително опасен”. Средната оценка за опасността на мрежата според българите е 3,85, която все пак е в долната част на скалата. По-малко от една трета са смятащите, че интернет общуването е фалшиво, а едва 18% са съгласни с идеята, че интернет взима повече, отколкото дава. Особено имайки предвид, че интернет е единствената (или поне една от малкото) алтернатива на много семейства да общуват с близките си в чужбина. Известна резервираност към интернет употребата съществува главно по отношение на достъпа на децата и на сигурността на онлайн пазаруването. Оценката за опасността на мрежата по десетобалната система е двойно по-висока, когато става въпрос за деца – 7,25 (при оценка 3,85 за възрастните). Затова особено важно е в компютризирания ни днес свят на децата да се провежда специално обучение за безопасно поведение в интернет – независимо дали става въпрос за обучение в училище, или в семейната среда. В подкрепа на такъв тип курсове по безопасност на интернет поведението са 84% от пълнолетните българи. Въпреки това нагласата на родителите и бъдещите родители е по-скоро с цел преценяване на рисковете, отколкото страх или паника. Процентът хора, които ограничават или биха ограничавали достъпа на децата си до интернет, е значително по-нисък от подкрепящите интернет образованието – малко повече от една четвърт (27%) налагат или биха налагали рестрикции на потомството си. Най-общо казано, у нас доминира нагласата, че интернет трябва да бъде достъпен до децата, но разбира се, след елементарни инструкции, както за пресичането на улици например. Около 18% от редовните онлайн посетители са пазарували някога по интернет. Най-редовни купувачи в мрежата сред използващите мрежата са хората с висок материален статус (36% са купили нещо по интернет), столичаните (32%) и хората във възрастовата група 26-40 години (23%). Общата нагласа по отношение на пазаруването в интернет е колеблива – около 41% смятат, че такъв тип пазаруване крие много рискове от измами, но също над 40% не могат да дадат мнение по въпроса. Абсолютно спокойни по отношение на пазаруването в интернет са едва 12%. Изследването е проведено през първите две седмици на януари, национално представително е и обхваща 1016 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.