Георги Велев В последните две седмици, докато течеше газовата криза, всекидневно в прогресивен ред растяха и загубите за икономиката ни. В началото енергийният министър Петър Димитров обяви, че загубите на ден са за 8,4 млн. лв. заради спрени доставки на газ. Вчера същият министър подсили „огъня“ с изявленията си, че дневно предприятията ни губят 15 млн. лв. Разликата между двете цифри е фрапираща, при условие че за тези две седмици не сме отворили нови производства, които да търпят загуби от липсата на газ. Така че или математиката не е била сред силните предмети на експертите от ведомството, или малките количества газ от Гърция, който получихме, са значително по-скъпи от цената на газа от Русия. Другият възможен извод, който човек си прави, е че става дума за чисти политически тиради и внушения. В допълнение на изказванията на министъра идват и думите на друг енергиен експерт, част от управляващото мнозинство – председателя на комисията по енергетика Рамадан Аталай. Според него след като се тегли чертата на загубите за страната ни, може да сме загубили и половин милиард лева. Е, ако стигнем дотам, да не се окаже в края на месеца, че ще поискаме и 1 млрд. лв. компенсации от ЕС? Сумите, разбира се, са много хипотетични, но няма как да не изпъква друг въпрос за чудене: защо в крайна сметка компенсации ще се търсят от Брюксел, при условие че газът ни бе спрян от изток? Може би заради това министър Димитров обяви, че ще търси неустойки за 124 млн. кубика неполучен газ от доставчиците ни. Те пък от своя страна щели да търсят отговорност от „Газпром“, който пък ще си иска парите от „Нафтогаз Украйна“... Като се тръгне по тази верига, всеки би се досетил кога всъщност ще си върнем парите, затова че бяхме на студено, нали? А като стана дума за компенсации отново започна да се говори и за допълнението към договора с „Газпром“, което бе подписано в Москва в присъствието на бившия енергиен министър Румен Овчаров. Освен обичайните политически полемики на хоризонта там няма нищо ново. Ако не броим факта, че г-н Овчаров сега упорито отказва да коментира газовата криза и виновниците за нея. При положение че преди година с охота вършеше точно обратното. И убеждаваше ли убеждаваше колко изгодни са договорките с Москва. Известно е, че в икономиката най-важна е конкуренцията. А на нас тя най-много ни липсва при доставките на природен газ. Ако беше изградена тръбата до турско-гръцкия газопровод (Димитровград–Комотини) и газова връзка с Румъния, можеше и да се прецени доколко договорът с „Газпром“ защитава българските интереси. От година вече се заговори усърдно за тези проекти, но нищо съществено не е направено. Да се надяваме, че след като „Булгаргаз“ получи 400 млн. лв. като инвестиционен заем от енергийния холдинг, ще се намерят 150 млн. лв. за осъществяването на връзките. 150 млн. лв., които бяха обявени отново от енергийния ни министър. В противен случай ни остава надеждата българо-руските взаимоотношения да се подобрят, защото тази година все пак е годината на страната ни в Русия. Ако нещата обаче продължат в същия дух е трудно човек да си представи как би завършила 2009 година.