Станка Динева Два са секторите от българската икономика, на които управляващите в момента залагат най-много – атомната енергетика и природния газ. Заявка за развитието им през следващите години даде и премиерът Сергей Станишев. Идеята за приоритетно инвестиране в двата подотрасъла бе реализирана със създаването на „Български енергиен холдинг“ (БЕХ). В момента това е мегаструктурата с най-голям капитал, активи и годишен оборот Капиталът на БЕХ е 2,640 млрд. лв. Производствените му активи са в размер на 9 млрд. лв. Годишният оборот на влизащите в него предприятия е 1,8 млрд. лв. Това означава, че холдингът може да поема кредитни ангажименти във впечатляващ размер – 13,4 млрд. лв. Съгласно правилата на банките минималната гаранция по отпуснат заем е 125%. Това означава, че БЕХ може да гарантира кредит в размер на 10,7 млрд. лева. За всички е ясно, че който и да управлява през следващите години най-големите обекти и проекти у нас ще са АЕЦ „Белене“, свързването на България с газопреносната мрежа на съседните страни и диверсификацията на доставките на синьо гориво от Русия. Във висока степен на готовност е проектът за обратна връзка – от Гърция към България, на мрежата през Петрич. По всяка вероятност по настояване на ДПС ще се изгради и връзка Кърджали–Комотини. Очаква се ЕС да натисне за връзка с преносната мрежа на Чехия през Сърбия, която ще доставя газ от Северно море. Предстои изграждането на т.нар. хранилище „Чирен 2“, което по всяка вероятност ще е „Галата“. Там ще бъдат вложени доста милиони, да не кажем милиарди. Проблемът е, че държавата е сключила договор за концесия с „Мелроуз Ризорсис“, която държи „Галата“. За всички тези обекти несъмнено ще бъдат обявени конкурси. За втората ни атомна централа вече има избран строител – „Атомстройекспорт“. Има и консорциум от фирми от Западна Европа, които, заедно с германската RWE ще участват в изграждането на „Белене“. Що се отнася до специализираната част на обекта– атомни реактори и други, там наши фирми не могат и да се включат. Но като подизпълнители на всички останали дейности те могат да участват. Трябва да се изгради цялата инфраструктура на АЕЦ „Белене“ – пътища, електричество, ВиК, телекомуникации и други. Предстои и строителството на основни помощни сгради. Големи шансове имат български компании и в строителството на газовите връзки и на „Чирен 2“. В описаните по-горе обекти гарантирано ще се включат български фирми. Ето защо е повече от ясно: Близостта до управата на БЕХ е ключът към печеленето на конкурсите Затова е много важно кой ще стои на кормилото на холдинга. Предизвестени ли бяха имената на петте шефове на Съвета на директорите на БЕХ и защо са назначени именно те? Този въпрос беше сред най-обсъжданите в парламента и в средите на газовиците и атомните енергетици ден по-късно. Първата работа на политиците бе да уточнят кой коя политическа сила представлява. Според тях разпределението стриктно спазва договореностите в управляващата коалиция – двама, близки до БСП, и по един, представляващи ДПС и НДСВ. Шефът на директорския борд на БЕХ – Галина Тошева, доскорошен зам.-министър на икономиката и енергетиката, определено се сочи като човек, близък на БСП. Тя е и бивш шеф на отдел „Финанси“ на АЕЦ „Белене“. На сметката на социалистите се води и Димитър Гогов – директор на „Булгаргаз“. Като близък до БСП се определя и Борис Пеков. Той пък е директор на държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“. Бивши членове на НДСВ са категорични, че Тенчо Попов е посочен от жълтите. Той беше главен секретар на Министерството на финансите по времето на Милен Велчев. Бил е и зам.-директор по финансите на АЕЦ „Козлодуй“. Като близък до ДПС се сочи Димитър Димитров от „Булгаргаз“. При така наредилия се пъзел се очертава и първоначалният извод. Защото, ако са верни прогнозите на опозицията, е лесно да се досетим кой и как ще харчи парите от касичката, наречена „Български енергиен холдинг“.