Иглика Горанова Съдебната ви система произвежда малко положителни резултати в борбата с корупцията. Това ни каза вчера Жак Баро, зам.-председател на ЕК и еврокомисар по правосъдието. И препоръча страната да мобилизира всички сили за борба с това явление. Баро пожела и да се променят Наказателният и Наказателно-процесуалният кодекс. Еврокомисирят, разбира се, е прав. Това го чуваме не за първи път. На 23 юли миналата година в доклада си неговата комисия ни препоръча същите неща. Със същите думи. Резултатът? Политиците се постараха да направят нещо. Симулираха промени в НК и НПК, които сега не се харесват на Брюксел, защото нито са съществени, нито пък показват желание за дълбоки реформи. Вероятно у нас се получава така, защото корупцията не се разбира като явление, а като широкоспектърен вирус. И борбата с него е изключително деликатна материя. Как съдебната система да се бори със себе си, да се контролира за конфликти на интереси и да се самонаказва? Това изглежда почти невъзможно въпреки някои опити да бъдат отстранени подкупни магистрати и такива, които очевидно бавят дела заради личен интерес. Или как да се размърда по-сериозно комисията „Кушлев“ и да конфискува имущества на действащи политици, при положение че нейното ръководство е назначено от управляващи партии? Не върви да прибираш имането на ръката, която ти е дала прилична заплата и мандат. Вероятно и затова в актива на комисията „Кушлев“ влиза атаката срещу имоти на неизвестни бизнесмени, но политиците са рядкост. Като изключим бившата шефка на митниците Елка Владова и бившия шеф на „Булгартабак“ Христо Лачев. Но тези двамата не са достатъчно доказателство за ЕК за стремежа на държавата да се бори с корупцията. От Брюксел искат нови доказателства и нови „жертви“, а такава задача няма как да не измъчи хората на Кушлев и съдебната ни система. И не само тях, разбира се. Всъщност критиките на ЕС носят и полза. Днес 15 партии се събират да подпишат обществен договор, че няма да купуват гласове на предстоящите избори за Европарламент и за Народно събрание. Не че документът има правна стойност, но поне лидерите на големите партии ще демонстрират морален ангажимент да не дават по 50 лв. на избирател или чифт маратонки. И ще си направят добър пиар. Друг е въпросът, че техните евентуални бъдещи по-малки коалиционни партньори няма да се подписват под такъв договор. Което навява на мисълта, че сигурно ще могат и да пазаруват електорат. Всъщност (не) битката с корупцията е вечна тема. Не само у нас, а дори и в ЕК. Друг е въпросът, че трябва да има някакви правила, каквито у нас липсват. А те са прости: като те хванат, отговаряш. Или в затвора, или с оставка.