„Блумбърг“ Четири години след като Оранжевата революция доведе на власт президента Виктор Юшченко и Украйна се обърна към Запада, икономиката на бившата съветска държава се срива, а инвеститорите очакват страната да просрочи дълговете си. Дори след извънредната помощ от Международния валутен фонд (МВФ) в размер на $16,5 млрд. финансите на Украйна продължават да се влошават, за което принос имат спорът с Русия за цената на природния газ и поевтиняването на стоманата (стълб на украинския износ). Доходността по украинския държавни и корпоративни дългови книжа на обща стойност $105 млрд. е най-високата сред всички страни с деноминирани в долари облигации. Изключение прави Еквадор, който през декември просрочи плащанията по задълженията си. Украинската хривна падна с 40% спрямо долара през последните 12 месеца. Основният фондов индекс пък загуби 85%, което е най-големият спад в световен мащаб след този на Исландия, сочат данните на Bloomberg. „Пазарът ни подсказва, че има голяма вероятност от неизпълнение на задълженията“, казва Том Фалън, оглавяващ отдела за нововъзникващи пазари в La Francaise des Placements, която управлява $11 млрд. и продаде украинските си авоари преди шест месеца. „Предимство е, че МВФ е готов да подкрепи провежданата от страната политика, но това не е гаранция, че тя ще успее да плаща дълговете си.“ Разликата в доходността по украинските и американските държавни облигации се утрои за последните четири месеца до 25%. По данни на JPMorgan Chase & Co. облигациите на източноевропейската страна изплащат лихви с 9,5 процентни пункта над тези по дълговите книжа на Аржентина, която през 2001 г. просрочи задълженията си и все още не е обезщетила всичките си кредитори. Газовият спор Украйна търпи сериозни загуби от срива в европейските цени на стоманата, които от август насам са паднали с 56%, сочат данните на Metal Bulletin. Промишленото производство намаля с 48% през ноември (най-драстичният спад в Европа), след като международното търсене се сви вследствие на глобалното икономическо забавяне. Спорът между Украйна и Русия за цената на природния газ наруши доставките за цяла Европа и вероятно ще увеличи стойността на горивото за Украйна, което ще се отрази негативно на индустрията, пише анализаторът Мартин Блум от UniCredit. „На пръв поглед Русия има известен превес, но Москва също няма полза от една прекалено немощна Украйна“, казва Ивайло Веселинов, старши икономист в Dresdner Kleinwort в Лондон. „Кремъл трябва да поддържа стабилността на Украйна и в същото време да предотврати политическото й отдалечаване от Русия.“ Заради кризата през ноември МВФ отпусна на Украйна $4,5 млрд. извънреден заем. Кредитът бе придружен от няколко условия - преминаване към плаващ валутен курс, мерки за борба с инфлацията и поддържане на балансиран бюджет, макар че Радата вече одобри дефицит за 2009 г. в размер на 2,96% от брутния национален продукт. Правителството ще покрие частично липсите чрез продажба на държавни облигации, се казва в договорен през миналия месец план. Инфлацията от 22,3% в Украйна е най-високата в Европа. Украинската икономика, която от 2000 г. се разраства със среден годишен темп от 7%, отбеляза ръст от едва 2,1 на сто миналата година. Брутният й вътрешен продукт (БВП) може да се свие с до 5% тази година, за което през ноември предупреди и зам.-началникът на президентския кабинет Олександър Шлапак. Икономическият спад и обезценяването на хривната засилиха опасенията, че правителството и компаниите ще просрочат задълженията си. Според сайта на централната банка размерът на деноминираните в чужда валута облигации е скочил четирикратно от 2004 г. насам. Падежът на дълговете наближава От началото на 2004 г. Citigroup, Credit Suisse Group и UBS са уредили продажбата на украински държавни облигации за над $8 млрд., показват данните на Bloomberg. Според Citigroup тази година настъпва падежът на книжа за $1,4 млрд. „Съмнявам се, че Украйна ще просрочи държавния си дълг, но при тези високи спредове по облигациите пазарът е на друго мнение“, казва Пол Макнамара от Augustus Asset Managers Ltd. Той участва в управлението на задължения на нововъзникващи пазари в размер на $1,2 млрд. - в това число украински държавни облигации и ценни книжа на киевската община. Инвеститорите искат от Украйна по-висока доходност от онези 18,1%, които изплащаха аржентинските дългови книжа през октомври 2001 г., точно преди латиноамериканската държава да просрочи задълженията си. Доходността по украинските облигации е над два пъти по-висока от тази на руските облигации (10,8%) в месеца преди страната да просрочи дълга си през август 1998 г. „Не е изключено Украйна да наруши условията по договорите, но няма и непосредствена опасност“, казва Дмитрий Сенчуков, специалист по нововъзникващите пазари от Dresdner в Лондон. Спредът по доходността на украинските облигации падна до 25% от регистрирания на 30 декември рекорд от 27,38 процентни пункта, сочат данните на JPMorgan. Еквадор, който през декември спря плащанията по дълга си от $3,9 млрд., има спред от 37,4 процентни пункта. AKIB UkrSibbank, украински филиал на BNP Paribas, продаде облигации за $200 млн. през юли 2007 г. при номинална стойност и доходност от 7,375%. Към момента тези ценни книжа се котират за 57 щатски цента с доходност от 51%. Разходите за защита от просрочване на украинските облигации скочиха над 12 пъти през последната година до около 3200 базисни пункта. По данни на CMA Datavision в тази не особено престижна класация преди Украйна се нареждат само Еквадор и Аржентина. Суаповете за осигуряване срещу кредитен риск имат за цел да предпазят носителите на облигации от просрочването им. В случай че заемоискателят не спази условията по дълговите си споразумения, суаповете изплащат на купувача номинална стойност в замяна на базовите ценни книжа или техния паричен еквивалент. При кредитен суап, който застрахова задължения за $10 млн., един базисен пункт струва $1000.