New York Times От Индийския океан до Южния Атлантик и Мексиканския залив гигантските супертанкери, препълнени с петрол, хвърлят котва или плават бавно по течението в открито море без определена посока. Корабите печелят време, изпълнявайки функцията на плаващи складове за нефт. Компаниите и страните, които ги наемат, са си направили една проста сметка: цената на петрола е паднала до ниво, от което вече може да се очаква обрат в посока нагоре. Някои страни производителки се опитват да стимулират този развой, използвайки танкерите за складиране на нефт, който да не стига до пазара. А търговците залагат на предполагаемо печеливша стратегия – закупуват евтин петрол и го задържат с надеждата да го продадат по-късно на по-висока цена. Складирането на петрол стана толкова популярно, че капацитетът на резервоарите на сушата все повече намалява. В очакване на скока Само преди 6 месеца компаниите в началото и в края на петролопроводите пращаха незабавно количествата към пазара в отговор на галопиращото търсене и бясно хвърчащите цени. Световната икономика обаче вече се забавя, хората пътуват по-рядко, а търсенето на гориво намаля. И същите тези компании започнаха да действат по модел, немислим доскоро. Производителите задържат доставките, рафинериите произвеждат все по-малко бензин, а планираните инвестиции се замразяват. Проблемите за компаниите не идват само от по-ниските цени. Стойностите са и доста волатилни – в исторически план това е знак за нестабилен пазар, който не е ясно в каква посока ще поеме. Между Коледа и седмица след началото на новата година цените на петрола паднаха с 40% само за да поемат в обратна посока също толкова бързо в последните дни. Миналата седмица цената на барел суров петрол се срина с почти 12% само за ден. „Пазарите се затрудняват от резките промени, казва Даниел Йергин, енергиен консултант и автор на „Наградата“, история на световните петролни пазари. Волатилността на цените допринася за шоковото объркване и усещането за несигурност.“ Бесните колебания в цените са продължение на тренда от миналата година, когато барел петрол се извиси до $150 през юли от малко под $100 през януари, преди да падне под $35 миналия месец. Дневните средни цени се качваха или падаха с по 5% повече от 35 пъти в сравнение с традицията от по четири пъти в предните две години. За последно цените са били толкова волатилни през 1990-а, когато Ирак нападна Кувейт. Продължаващите колебания отприщват стресови вълни нагоре и надолу към сложната мрежа на производствените и инвестиционните сектори в света на петрола. Преди година производителите и рафинериите не можеха да транспортират продуктите си достатъчно бързо, за да посрещат растящото световно търсене и следващите ги по петите цени. Сега, след като търсенето и цените се понижиха, те държат на склад 327 млн. барела в производствените си региони из страната и най-вече в Кушинг, Оклахома, основния разпределителен център и кръстовище на нефтопроводите. Това количество е с над 40 млн. барела повече, отколкото по същото време на миналата година, и с 30 млн. барела повече от петгодишните средни нива на резервите. При препълнени резервоари на сушата частните и държавните петролни компании, рафинериите и търговските компании съхраняват още 80 млн. барела на борда на 35 супертанкера и няколко по-малки съда. Това е най-голямото количество за последните 20 години по данни на най-големия собственик на супертанкери в света Frontline Ltd. Различните играчи имат различни причини за съхранение на нефта както на сушата, така и в морето. Националните нефтени компании се надяват да обърнат хода на цените, като не пуснат петрола на пазара. Според запознати само Иран използва 15 танкера като склад за суров петрол с надежда, че по-високите цени ще подкрепят икономиката, която е зависима от износа на суровината. Частни търговски компании, като Vitol и Phibro, също задържат количества в очакване на скок на цените. Те са обнадеждени от пазарите, на които трейдърите купуват и продават фючърсни нефтени контракти – оттам идват сигнали, че се задава поскъпване на черното злато. Марж от $20 за барел Адам Сиемински, главен енергиен икономист в Deutsche Bank, обяснява, че една търговска компания може да купува петрол на спот цена от почти $40 за барел, да го складира и да продаде договор за доставка след година на цена от около $60. „Плащате между $6 и $10 за складиране на барел петрол, като спокойно можете да калкулирате разходите при $10, казва той. Ето защо Кушинг се пълни толкова бързо и хората наемат танкери.“ Стагнацията при инвестиционните проекти е толкова повсеместна, че някои анализатори се опасяват, че е въпрос на време да се появи недостиг, който ще вдигне цените до нови висоти и ще причини нови щети на икономиката. От ден на ден волатилността отразява сложните маневри на различните играчи на пазара, както и разнообразните геополитически и икономически събития. След месеци на рязък спад на цените психологическите нагласи на нефтените пазари изглеждаха сериозно променени след Коледа – цената беше почти $50 през януари, след като на 19 декември падна под $34. Трейдърите залагат отново на петрола, след като ОПЕК показа сериозен ангажимент за редуциране на продукцията. Спорът между Русия и Украйна за доставките на природен газ пък заплашва европейските резерви и е повод за опасения, че на европейците може да им се наложи да преминат от газ към петрол. Настроението обаче бързо се промени, когато американското Министерство на енергетиката съобщи, че резервите суров петрол в Кушинг са се покачили с 4 млн. барела до 32 млн. барела през седмицата, която приключи на 2 януари. Това е и най-големият запас, откакто правителството започна да следи движението на резерва през 2004 г. Количеството е още по-голямо в доклада от сряда - този път барелите са 33 млн., близо до оперативния капацитет на Кушинг, който е 35 млн. барела.