Тери Джоунс, The Guardian Реших да започна да произвеждам оръжия. Нищо амбициозно, просто няколко пистолетчета, няколко автоматични оръжия и вероятно дузина бомби. Знаете как е. Не че одобрявам убийството. Разбира се, все още никого не съм убивал. Просто бизнес. Вижте, не мога да не забележа процъфтяването, което радва оръжейната индустрия. Като се замисля, в условията на толкова мащабна икономическа катастрофа това е единствената индустрия, която, по всичко личи, се разширява. Според правителствените източници Великобритания е сред най-големите износители на оръжия в световен мащаб, поглъщайки 33% от световния пазар. Приходите й от нов бизнес вече са достигнали златните £10 млрд. Всъщност в момента Великобритания е вторият най-голям играч на световния оръжеен пазар със зашеметяващите $53 млрд. от продажби за последните пет години. На другите челни места се нареждат: САЩ – с $63 млрд., Русия – с нищожните $33 млрд., Франция – с жалките $17 млрд., и Германия и Израел – с минималните $9 млрд. всяка. Дори и в настоящите трудни за икономиката времена бъдещето пред индустрията изглежда светло. През 2007 г. покупките на оръжия в световен план са се повишили с 6% и са стигнали впечатляващите £1,3 трлн. По данни на Центъра за оръжеен контрол и неразпространение на въоръжаването САЩ са похарчили $696 млрд. за оръжия през изминалата година, а тази година вероятно ще изхарчат близо $706 млрд. 3973 млрд. долара на секунда Към момента американските военни операции в Ирак струват $14 млн. на час. Това прави $343 млн. на ден или $3973 на секунда. По времето, когато ще сте приключили с четенето на този текст, САЩ ще са похарчили още $1 млн. в Ирак и Афганистан, взети заедно. Очевидно имат доста пари за пръскане, така че не бих имал нищо против да вечерям на богатата маса на оръжейната индустрия. Онова качество на оръжейната индустрия, от което най-искрено се възхищавам, е, че тя има неприкрито желание и амбиция да подкрепя думите си с пари, когато трябва да се намеси в защита на интересите на членовете и приятелите си. А тя има наистина много пари. Миналото лято например Националната оръжейна асоциация на Америка обяви, че възнамерява да изхарчи $40 млн. по време на президентската кампания през 2008 г. Това са доста пари, нали? А $15 млн. бяха заделени само за да бъдат убедени американците, че Барак Обама ще постави под заплаха правото на притежаване на оръжие в САЩ. Те не биха хвърлили такава сума пари, ако не вярваха, че резултатът ще си заслужава. Така и стана. По време на кандидатпрезидентската надпревара през 2000 г. оръжейната индустрия дари на кампанията на Джордж Буш пет пъти повече средства, отколкото на тази на Ал Гор. И Буш съвестно й се отблагодари, удвоявайки бюджета на САЩ за отбрана от малко над $333 млрд. през 2001-а до $696 млрд. през 2008-а. От ноември досега отиващият си президент се втурна да финализира цяла камара сделки за износ на оръжия само за да бъде сигурен, че приятелите му от индустрията ще оцелеят в кризата. С такива приятели знам, че ще се чувствам като у дома си сред колегите от оръжейната промишленост. Другото качество на индустрията, което ме убеждава от ден на ден, че тя е моята съдба, е нейният професионализъм при създаването на собствените й пазари. Разбира се, една от най-сериозните и комплексни отговорности на всяка една индустрия е създаването на собствени пазари. Не може просто да разчиташ на естествено появилото се търсене, трябва да се разходиш по широкия свят, да откриеш клиентите си и да окуражиш техния интерес. И според мен именно по този параграф оръжейната индустрия е най-отговорната в света, почти толкова загрижена за клиентите си, колкото хероиновата и кокаиновата й посестрими. Да вземем за пример случилото се след колапса на комунизма, който дълги години още от края на Втората световна война бе основен доставчик на хляба и солта на сектора. „Свършиха ни враговете!“ И изведнъж тефтерчето с поръчки на оръжейната индустрия се изпълни с бели листа. Както се изрази тогавашният началник на Обединения генерален щаб Колин Пауъл: „Свършиха ни враговете!“ Този недостиг обаче продължи само шест месеца. По онова време си спомням, четох интересен редакционен коментар в списание „Уепънс тудей“, в който се казваше, че индустрията минава през тежък период. Но редакторът пишеше: „Главите горе!“ Защо? Защото, след като Саддам Хюсеин нападнал Кувейт, нещата май вече започвали да се оправят. А в бъдеще, ние, от оръжейната индустрия, пишеше в коментара, очакваме с нетърпение ислямът да заеме мястото на комунизма и да запълни тефтерчето ни с поръчки. За да бъда честен, докато четях това през 1990-а, си помислих, че са си загубили ума. Сега обаче знам, че никога не трябва да подценявам професионализма и уменията на оръжейната индустрия, особено когато става дума за създаване на пазари за продуктите й. Не знам как са го постигнали, но съм сигурен, че бъдещите ми колеги са се постарали доста и са се проявили с извънмерна щедрост, за да сбъднат мечтите си. И сега отново, както със задоволство отбелязва DSO в скорошен анализ на пазара, се наблюдава „връщането на по-засиленото търсене в Близкия изток“. Поне докато Америка поощрява Израел да бомбардира Газа, като по този начин си осигурява вълна от ислямски ответни акции, за които, както знаете, всички ние се молим, ние, от оръжейната индустрия, можем да очакваме с радост едно светло и по-сигурно бъдеще. И да сме уверени, че „близкоизточният регионален пазар“ ще продължава да нараства в близкото златно бъдеще. Ах, горя от нетърпение скоро да произведа мъничките мини и касетъчни муниции.