България пак влезе в световния обмен на новините. Протестиращи пред парламента счупиха стъклото на вратата, полицаи се биха с тях, а спешните отделения на „Пирогов“ и ИСУЛ приемаха ранени хора. Реакциите на политиците този път бяха предсказуеми. През 2009 г. те не реагираха като през 1997 г. Не заклеймиха протеста като режисиран от разни тъмни сили и купен от тях, а заявиха, че гражданското общество има право да си каже мнението. Макар и да направиха уговорката, че не бивало да го прави по този агресивен начин. А по кой? Депутатите вече веднъж отказаха да чуят исканията на студентите, зърнопроизводителите и млекопроизводителите. На 19 декември те побързаха да приключат с пленарното си заседание, за да не се засекат с тракторите пред Народното събрание, дошли на протест. Ако бяха останали тогава по местата си и бяха взели бързи и адекватни решения за удовлетворяване на исканията на същото гражданско общество, вчерашният ден на протести можеше да бъде избегнат. Но, изглежда, нашите управници са устроени по сложен начин. Те имат тази особеност, че могат да слушат гражданското общество през счупен прозорец. И тогава да вземат управленски решения.